— Там ли?
— И да, и не. „Лудост“ всъщност никога не пуска котва.
— О, да не би да е някой плаващ игрален дом? — попита, очевидно заинтригувана.
— Не, това е плаващ бордей. Ще вечеряме с няколко прелестни водни нимфи на долната палуба, а когато се умориш от компанията, ще можеш да се уединиш с някое момиче в една от удобните стаички на горната палуба.
Антония, която в този момент минаваше по мостика, се спъна.
— Знаех, че гориш от нетърпение — подигра се Савидж. — Поразходи се, докато платя.
Младият мъж поговори със собственичката, като й даде да разбере, че момчето е девствено.
— Той е малко стеснителен, но искам да бъда абсолютно сигурен, че ще изгуби девствеността си.
— А, милорд, имам точно нужната за това сирена. Тя е толкова пламенна, че ще свърши работата. Тя прави всичко — отпред, отзад, френска любов! От него се иска само да си лежи.
Адам извади портфейла си.
— Не мисля така. Имате ли някоя свенлива нимфа, която би могла да мине за девственица? Може би някоя от малко по-висока класа, по-изтънчена?
Силно гримираното лице на мадам светна.
— Имам едно ново момиче, съвсем младо е. Изумена съм от това, колко много хора питат за него.
— Изпратете го на нашата маса… — Той вдигна очи, за да срещне погледите на три жени, които открито го оглеждаха. — Госпожи, каня ви на вечеря!
Антония изобщо не беше гладна — бе загубила апетита си заедно с куража. Ако съдеше по огромния брой стриди, които настойникът й изяде от ръцете на смеещите се сирени, морските деликатеси трябва да му се бяха усладили много. Знаеше прекрасно какво очаква той от лорд Лам и реши, че единствено предизвикателността може да й помогне да се справи със ситуацията. Насочи вниманието си към момичето до нея и откри с изненада, че изглежда доста различно от другите. Седеше кротко сякаш се намира в църква, и дори не слушаше дръзките закачки на безсрамните нимфи, които флиртуваха безсрамно със Савидж.
Тони извади кутията си с пури.
— Имате ли нещо против да пуша?
— Може ли аз да ви я запаля, милорд? — попита тихо девойката.
Антония стисна пурата между устните си, докато нейната съседка й даде огънче с една от свещите, като насочи уверено триглавия свещник към лицето й.
— Как се казвате? — попита Тони с надеждата, че димът ще закрие надигащата се в очите й паника.
— Лили, милорд.
Лорд Лам едва не се задави, когато забеляза как настойникът й я погледна и повдигна многозначително вежди. Трябваше да се махне оттук, да отиде някъде, където проницателните му сини очи нямаше да могат да я наблюдават. Изправи се.
— Хайде, Лили, ела да открием местенце, където ще можем да останем насаме.
Усещаше проклетите сини очи в гърба си през цялото време, докато се качваха към горната палуба. В малката каюта имаше само едно легло и миниатюрен скрин с огледало и дървен стол.
Антония се отпусна на стола и вдигна крака върху леглото; опитваше се да изглежда безгрижна.
Внезапно момичето се отпусна на колене пред нея и възкликна:
— О, моля ви, милорд, бъдете мил с мен!
Какво, по дяволите, бе това? Антония смачка пурата и върна стола на четирите му крака. Лили започна да се моли още по-пламенно.
— Шшт, Лили. Няма дори да те докосвам! Да не би някои мъже да се държат грубо с теб? — попита възмутено.
Момичето престана да нарежда така рязко, както и бе започнало.
— Само се опитвах да ви възбудя, милорд. На повечето мъже им харесва, когато се страхувам.
— Е, на мен пък не ми харесва. И моля те, не ме наричай милорд. Името ми е Тони.
— Тони, ще ти подейства ли възбуждащо, ако те съблека? — предложи тя.
— Мили Боже, не!
— А ако ти ме съблечеш?
— Нищо няма да ме възбуди, каквото и да сториш — заяви твърдо лорд Лам.
— Какво би искал да правиш с мен, Тони? — попита момичето.
— Не може ли просто да поговорим? Виж, моят настойник ме домъкна тук против волята ми. Мътните го взели, твърдо е решил да ме направи мъж.
Очите на Лили светнаха разбиращо и тя прошепна:
— Знам каква е твоята тайна — прошепна тя.
Съзерцава я известно време невярващо, а след това въздъхна тежко.
— Слава Богу! Какво облекчение.
— Ти имаш нужда от мъжки, а не от женски обятия — заяви младата проститутка. — Вероятно цялата ти страст е насочена към красавеца, който те доведе тук. Права ли съм?
Антония се изчерви и се засмя неловко.
— Той определено ме кара да се чувствам странно.
Лили облиза устни.
— Как например?
— Ами, вътрешностите ми сякаш омекват и стават като желе.
— Заради големите си размери ли?
— Отчасти. Той е най-едрият мъж, когото съм виждал, но е много властна личност. Обича да му се подчиняват.