— Отърви ме, който и да е той — нареди на Слоун той.
— Прекалено е късно — произнесе провлечено Тони, който в този момент влезе в кабинета му и възседна един от столовете.
Адам кимна на секретаря.
— Остави ни.
В мига, в който вратата се затвори, младият мъж се нахвърли отгоре й.
— Снощи платих луди пари, защо не я изчука?
Антония се вцепени.
— Откъде знаеш, че не съм?
— Защото платих на момичето допълнително и за да ме информира.
— Копеле! — процеди, чувствайки се притисната в ъгъла.
Леденосините му очи я смразиха с презрителния си поглед.
— Какво каза тя?
— Каза, че не си се интересувал от жени. Каза, че си си падал само по мъже. Каза, че си бил от онези момчета със специални задници.
— Какви са тези момчета? — попита Антония; разбираше единствено, че от всичко това на настойника й му причернява пред очите.
Той мълча цяла минута, докато обмисляше дилемата, пред която се намираше. Ако момчето наистина не знаеше, може би беше по-добре да не го осветлява по този въпрос. Със сигурност никой не можеше да бъде чак толкова невинен. Бе забравил, че на света е възможно да съществува подобна невинност. Опита да овладее яростта си.
— Правил ли си някога любов с мъж? — попита направо.
— Не! — веднага отвърна Тони и си напомни да не забравя да отговаря на въпросите му от мъжка гледна точка.
— Някой мъж правил ли ти е предложения?
— Не — отвърна тя озадачена.
— Как би се почувствал, ако някой мъж докосне члена ти и ти направи предложение?
„Нима мъжете постъпват така спрямо други мъже?“ — почуди се девойката.
— Бих се почувствал възмутен, отвратен. Бих го зашлевил по лицето.
Савидж изпита огромно облекчение, примесено с презрение.
— Тони, момчето ми, трябва непременно да научиш как да се защитаваш. Не е нужно да удряш шамари някому. Това няма да го стресне. Не забравяй, че поведението е всичко. Нека да ти демонстрирам.
Сграбчи я за реверите на сакото, допря острието на сабята в гърлото й и изръмжа:
— Ще те скълцам от гръкляна до топките!
Девойката преглътна с усилие. Настойникът й имаше толкова страшен вид; струваше й се, че всеки момент ще изгуби съзнание. Вкопчи се в облегалката на стола и се подпря на него.
Адам й подаде оръжието.
— Твой ред е.
Антония отново преглътна мъчително. След това изкриви лице, размаха диво сабята и извика:
— Ще те удавя в собствената ти кръв!
Савидж с усилие се сдържа да остане сериозен.
— Мисля, че би било по-добре да произнесеш заплахата си със спокоен глас. Това може да се окаже далеч по-ефикасно от крясъците. Не забравяй в думите ти да има заплаха и за тестисите му. Номерът върши добра работа. Опитай отново.
Тони повдигна вежда, задържа острието пред гърлото на своя настойник и бавно произнесе:
— Какво ще кажеш да изгубиш единия си тестис?
— Прекрасно! — разсмя се Адам и взе смъртоносното оръжие от ръцете на своя повереник. — Така, все още не си ми обяснил защо не я просна на леглото.
Девойката никога досега не бе чувала този израз, но разбра, че имаше предвид половия акт. Пъхна ръце дълбоко в джобовете си, обърна се с гръб към него и погледна през прозореца.
— Чувствах се прекалено притеснен да призная незнанието си. Не знам какво друго прави мъжът с една жена, освен да я целува.
Едва сега Савидж осъзна напълно до каква степен горкото момче бе живяло изолирано от реалния свят. Бе отгледано от баба си и единственият му приятел бе неговата близначка. Нищо чудно, че имаше толкова женствен вид и поведение. Никога не бе имало за пример баща или друг мъж.
— Момичетата привличат ли те? Не става дума непременно за омърсените сирени от „Лудост“; имам предвид жените изобщо?
— Разбира се, че ме привличат — отвърна Тони; знаеше, че настойникът й точно това и очаква да чуе — че лорд Лам изпитва здрав интерес към представителките на противоположния пол. — Онази малка актриса, която срещнах зад кулисите в „Олимпиан“, бе най-сладкото създание, което съм виждал от доста време насам. Доли… точно така се казваше!
Точно сега Адам нямаше време да го запознава с безкрайните детайли на сексуалността. Подробностите включваха събуждането на желанието, възбудата и предварителната игра. Нюансите и различията между мъжете и жените, техните вкусове, онова, което им допадаше и което не харесваха. Това щеше да отнеме часове, ако не и дни.