Тя обаче бе изключително лоша за Тони Лам. Девойката седеше във ваната и измиваше въглищния прах от ръцете и лицето си. Прехапа устна при спомена за нежността, с която Савидж бе пренесъл Анджела и Доли. Бе се отнесъл към уличниците като към дами, а нея, истинската дама, третираше като лакей. Но от всичко най-много я обиди обвинението му в снобизъм. То бе абсолютно несправедливо и причина за всичко това бе онова говедо Бърнард Лам. Той беше истинско зло.
Със сърцето си чувстваше, че той бе повредил „Чайка“ и причинил смъртта на Антъни.
Антония избърса сълзите си. Надяваше се братовчед й да умре още тази нощ от раните си. Копелето не заслужаваше друго. Позволи си да се отдаде на мечти, в които Бърнард вече не застрашава живота й. Можеше отново да се превърне в дама… е, може би не точно дама, знаеше прекалено много неща, за да бъде дама, но можеше да бъде жена. А това не беше ли хиляди пъти по-добро от дама?
Тони се изчерви, после повдигна брадичка. Ако Адам Савидж паднеше в краката й, щеше да го прескочи! Крайно време беше да престане да се отдава на мечти. Омразният й братовчед нямаше да издъхне от едно счупено ребро. Ако искаше да го види мъртъв, трябваше да го убие. Дуел! Това бе отговорът. Щеше да го предизвика на дуел и да го застреля! Щеше да отмъсти за брат си! Дори Библията проповядваше принципа око за око.
Адам Савидж размишляваше какво да прави с Тони. Поне присъствието на Доли щеше да му спести грижите около неговата девственост. Отново поклати глава, когато се сети за нахалството му да вземе чистокръвните коне без негово разрешение и да участва с тях в състезанието. И на всичкото отгоре да победи!
Момчето имаше право за едно нещо. Трябваше да ти стиска, за да постъпиш така. Определено беше крайно време да използва този буен дух за по-полезни неща. Реши да вземе своя повереник със себе си при пътуването до континента.
Тони можеше да купи своята стока за Индия. И това щеше да бъде чудесно прикритие за контрабандната операция, която възнамеряваше да предприеме той самият. Ако не го лъжеше паметта, венецианският карнавал трябваше да се състои скоро. Той се бе превърнал в нарицателен за духовния упадък. По време на него мъже и жени кръстосваха улиците в търсене на нови връзки.
Докато подготвеха „Летящият дракон“, щеше да разполага с достатъчно време за освещаването на Идънуд. Щеше да изложи на показ богатствата на новия си дом пред лондонската аристокрация и да покаже на всички, живеещи в съседство, кой щеше да контролира целия район. Беше откупил място в долната камара, но за да го запази и след изборите, имаше нужда от гласове. Това не го тревожеше. Лесно можеше да спечели мнозинство — като обещае по пет шилинга на всеки, който гласува за него.
Слънцето едва беше изгряло на следващата сутрин, когато Савидж вече набираше новия си екипаж из лондонските докове. Нае дори двама индийски моряци, които бяха плавали за него преди години, когато въртеше незаконната търговия в Китай.
По време на закуска предаде на Слоун списъка с имената на гостите, така че да може да разпрати поканите за уикенда. В единайсет беше на Кързън Стрийт, за да покани лейди Рандолф в Идънуд, и да предаде на Тони дълъг списък с мебелите и всичко останало, необходимо за спалните на гостите.
Антония беше смаяна, че той не й се сърдеше вече за случилото се предишния ден, и поласкана, че има достатъчно доверие във вкуса й, за да й възложи такава отговорна задача като мебелирането на Идънуд.
— Защо не отидеш няколко дни по-рано в Грейвзенд? Джон Бул ще приеме с радост предложенията ти за приема. Това е първият му опит да забавлява англичани и за пръв път го виждам угрижен.
Девойката сведе поглед към безкрайния списък в ръката си, като се питаше дали настойникът й говори сериозно.
— Имам само една седмица дотогава — промълви едва чуто тя.
— Мили Боже, момко, светът е създаден за една седмица — рече натъртено Адам.
С неоценимата помощ на Роз и господин Бърк Тони се отдаде на изключително приятната за нея задача да купува мебели в Инс и Мейхю, Вайл и Коб, и в магазина на Робърт Мануоринг. Беше в стихията си; беше решила всяка една от стаите да представя майсторството на известен лондонски мебелист.
Девойката подбираше всичко с огромно удоволствие. Покупките й трябваше да бъдат доставени в Идънуд не по-късно от четвъртък на обяд, за да могат да приготвят стаите най-късно до петък сутринта, тъй като се очакваше първите поканени да пристигнат в петък вечерта.
Джон Бул приветства Тони като завръщащия се блуден син. Веднага се наговориха да подготвят до съвършенство всички помещения за пристигането на Савидж. За щастие икономът разполагаше с малка армия от слуги, които печелеха в Идънуд повече, отколкото в която и да било друга богата къща в Англия. Затова те с лекота носеха мебелите по украсените с изящна дърворезба стълби и стояха търпеливо, докато младият лорд Лам решаваше как да ги разположи, и след това изпълняваха охотно указанията му. Беше наистина смайващо колко добре подхождаха килимите и френските тапети с избраната от Антония мебелировка. Явно с Адам имаха сходни вкусове.