Джорджина затаи дъх.
— О, и аз трябва да си направя една стая в розово. Така на човек му се струва, че живее в цвете.
Франсис Джърси я тупна лекичко с ветрилото си.
— Имаш изключително снизходителен съпруг, Джорджина. Той не само се прави, че не вижда дребните ти прегрешения, ами и ти осигурява небивал разкош.
— Божичко, мъжът ми дори не знае дали съм жива, Франсис. Бизнесът и политиката заемат всеки негов миг, когато е буден. Монополизирал е господин Савидж до такава степен, че запознанството ни е все още на етапа на флирта, кълна се.
— Но не за дълго, ако те познавам добре, хитрушке. — Лейди Джърси повдигна деликатно рамене и гласът й отново премина в шепот. — Всички лондончанки мечтаят да опитомят дивия звяр. Още с пристигането си се прочу като женкар.
— Роз, нека ти покажа зимната градина — предложи Тони, за да промени темата на разговор, но Джорджина и Франсис продължиха да я разнищват.
— Говори се, че се интересувал от политика.
— Трябва да е така — заяви провлечено Антония, — тъй като тази сутрин замъкна до спалнята си всички съпруги на по-важните лондонски мъже.
Лейди Девъншир придоби определено засегнат вид и девойката изпита моментна радост.
Роз не последва двете жени в зимната градина, а хвана внучка си за ръката.
— Тони, това бе недвусмислен намек. Какво искаше да кажеш?
— Той е развратник. Всеки ден забавлява титулувани дами на Халф-мун Стрийт и всяка вечер ходи в бордей.
Неочаквано очите й се напълниха със сълзи; баба й учудено я изгледа.
— О, скъпа, ти май си влюбена в него.
— Не ставай смешна!
— Нямаше да се държиш така, ако не си влюбена — понижи глас Роз.
Антония подсмръкна.
— Това е заради къщата… Идънуд. Влюбих се в къщата му.
— Ти и още стотина други жени — добави сухо лейди Рандолф.
— Точно това е и скапаният проблем, нали? — възкликна внучка й, като избърса гневно сълзите си.
— Ако продължаваш в този дух, той ще открие, че не си Антъни.
Тони се овладя на мига. Целуна баба си по слепоочието.
— Не се притеснявай. Признавам, че той ме подлудява, но няма да се поддавам на истерията. Ще я запазя за дневника си.
След това се усмихна на Розалинд и се отправи към зимната градина.
Все едно, че се озова в друг свят. Въздухът бе топъл и влажен и ухаеше силно на екзотични цветя. Таванът бе огромен, боядисан в зелено стъклен свод, а под него се виждаше умалено копие на цейлонската джунгла. Накъдето и да погледнеше, всичко плуваше в цвят и зеленина — виещи се растения, бамбук, палми, бананови дървета.
Сред тази пищна зеленина Киринда бе седнала на ръба на фонтан, в който риби на черни и златни линии се стрелкаха измежду водните лилии. С изкусително нежния си, музикален глас тя изброяваше имената на различните орхидеи на лейди Джърси и херцогиня Девъншир. Тони отново изпита ревност при вида на екзотичната красота на Лотосов цвят.
Откъм входа се дочу дълбок глас.
— Всичко в Цейлон омагьосва сетивата.
Всички жени, които се намираха в зимната градина, бяха като хипнотизирани. Магията бе развалена от Руни, който бе пуснат да лети свободно. Той кацна на рамото на Савидж и изграчи:
— Дяволска примамка! Покай се!
— О, колко комично — провикна се Джорджина. — Адам, скъпи, трябва да го имам на всяка цена!
Антония затаи дъх, когато настойникът й намигна.
— Тази птица струва цяло състояние — обърна се към своята гостенка младият мъж. — Никога няма да се разделя с Рупи.
Внезапно Тони се почувства по-добре. Сама не знаеше защо.
— Идънуд е великолепен, господин Савидж — обади се Роз.
Лейди Джърси отбеляза:
— Очевидно всеки детайл е избиран с любов.
— Заслугата е предимно на лорд Лам. Именно той е давал предложения на Уайт по време на строежа на Идънуд, а след това избра почти цялата мебелировка. Дори тази зимна градина е негова идея.
Антония се изчерви, но похвалата стопли душата й. Джорджина я погледна замислено.
— Реших да направя основни промени както в дома ни в Бат, така и във вилата в Чизик. Тони, нали ще ми помогнеш с познанията и съветите си?
Тони по-скоро би яла пясък, отколкото да направи това. Погледна към своя настойник и му намигна на свой ред.
— Китайски стил! Според мен мебелите в този стил ще се превърнат в новата лудост на висшето общество.
— Е — отвърна неохотно херцогиня Девъншир, — негово височество прави къщата си в Брайтън в ориенталски стил, а всички знаят, че Джордж има безупречен вкус.
Лейди Джърси, някогашна съперница на Джорджина, се обади с меден глас: