— Негова светлост не те придружи днес. Едно птиченце ми каза, че отново е в Ричмънд.
Херцогиня Девъншир хвърли самодоволен поглед към своята събеседничка.
— Той ме помоли да ти предам нещо, скъпи Адам. Ще пристигне утре, за да разгледа Идънуд и да поговори по делови въпроси с теб.
— Моля, предай му, че за мен ще бъде чест да посрещна негово височество по всяко време, по което избере да ме посети — отвърна любезно младият мъж.
— А сега да вървим, все още не съм разгледала градините и парка. Оставям на теб да оседлаеш един от чистокръвните си жребци за мен, така че да пояздя малко из твоите земи.
Савидж се усмихна.
— Тони ще има честта да свърши тази работа вместо мен. А аз отивам да доведа и другите желаещи да яздят.
Антония неохотно се подчини и я поведе към конюшнята. След малко се появи и Савидж, съпроводен от шестима мъже и четири жени. Той повдигна Джорджина на едно от оседланите със странично, женско седло животни; ръцете му се задържаха малко по-дълго от нужното на тънката й талия и той се усмихна току в красивото й лице.
— Извини ме, миличка, но двайсетина от съседите ми пристигнаха току-що, а гласовете им ще ни бъдат нужни, за да остана в Долната камара, нали знаеш.
Младата жена нацупи хубавите си устни.
— Винаги става така, че губя мъжете заради политиката. Тя е доста взискателна любовница.
Докато наблюдаваше тази размяна на любезности, на Тони й се стори, че помежду им премина електрически заряд? Божичко, нима вече бе легнал и с Джорджина?
Отвратена, тя се обърна, за да помогне на другите дами да се качат на конете си. Една от тях бе толкова млада, че гърлото й се сви при вида на възрастния мъж до нея. С облекчение разбра, че лорд Харви бе довел дъщеря си. Шарлот не можеше да отдели поглед от Тони Лам. Напоследък беше срещала на няколко пъти името му в скандалните рубрики на вестниците, а сега, след като бе видяла и самия него, бе решила, че е прекрасна партия за женитба.
Джорджина тръгна първа и мъжете забързаха след нея. Антония умишлено остана последна; не беше в настроение и знаеше, че не става за компания. Шарлот обаче от своя страна търсеше възможност да остане насаме с привлекателния млад лорд.
— Баща ми обеща един бал за идния сезон. Ще дойдете ли и вие, лорд Лам?
Тони понечи да скастри младата госпожица, но в този момент забеляза колко нежна и уязвима е тя.
— За мен ще бъде чест, стига да съм в Лондон, милейди. — И побърза да добави, за да я обезкуражи: — Не е ли по-добре да побързаме да настигнем другите? Реката е съвсем наблизо.
Момичето се изчерви и сведе ресници.
— Бих предпочела да яздим през гората, милорд.
Боже мили, някое разгонено младо конте щеше да си направи истински пир с невинната й спътничка. Откакто бе станала част от мъжкия свят, Антония бе разбрала, че не съществуват неща като кодекс на честта, щом ставаше дума за жени. Всички мъже бяха развратни и вдигаха женските поли толкова често и нехайно, колкото и щипката емфие към носа си.
Светостта на брака бе другият голям мит. Цялото общество се подиграваше с верността. Не съществуваше такова нещо като верен съпруг. Беше ли чудно тогава, че възрастните жени вече не възхваляваха целомъдрието? Савидж се бе оборудвал с цяла конюшня от жени така, както си бе осигурил завиден брой чистокръвни коне и всички те изгаряха от желание да бъдат яздени!
Гневът на Тони се разгаряше. Затова и не обърна внимание, когато нещо профуча край ухото й. Конят й се подплаши, а Шарлот извика:
— Какво беше това?
Внезапно кръвта замръзна във вените на младата жена; обзе я ужасяващо предположение. Само след минута свистенето се повтори и един куршум се заби в дървото зад нея.
— Някой стреля по нас!
Момичето изпищя, когато лорд Лам грабна юздите на коня и заби токове в хълбоците му, за да го пришпори. Понесоха се към реката и забавиха едва когато видяха компанията на Джорджина. Шарлот бе много изплашена. За да я успокои, Антония заяви:
— Вероятно това е някой бракониер. Стой край другите, а аз ще отида да съобщя за него.
Страхът й намаляваше за сметка на нарастващия гняв. Знаеше кой бе стрелял по нея. Трябваше да съумее да убеди Адам Савидж, че Бърнард Лам се опитва да я убие. Как се осмеляваше той да я излага на подобен риск, като кани злото копеле в Идънуд?
Девойката нахлу в конюшнята и предаде коня си на един от конярите. Готвеше се да тръгне да дири своя настойник, когато дочу нисък, дълбок смях от едно от отделенията за животните. Позна го начаса. Беше последван от изкусителен женски глас и интимен смях.
Антония се запъти натам, почти заслепена от ярост; пред очите й се въртяха червени кръгове. Онова, което видя над ниските вратички, я накара да застине. Савидж, с покрит със слама гръб, подаваше ръка на Анджела Браун, легнала безсрамно на сламата. Адам й помогна да се изправи и изрече: