— Да, ваше превъзходителство, когато бъдем в Англия, това обръщение ще бъде напълно подходящо. Не одобрявате, когато ви наричам „господарю“, а „сахиб“ ви се струва прекалено чуждестранно, затова размишлявах дълго и стигнах до извода, че „ваше превъзходителство“ ще върши добра работа… когато се върнем в Англия.
Адам бе свикнал да запазва сериозно изражение, когато говори с Джон Бул. Бе му дал този прякор, тъй като той боготвореше всичко английско и живееше заради деня, когато най-сетне щеше да стъпи на увенчаната със слава земя.
— Джон Бул, все още не сме в Англия — напомни му той.
— Ех, така е, ваше превъзходителство, но утре, когато мемсахиб лейди Лам дойде на вечеря, е много важно да не ни помисли за нецивилизовани.
Адам завъртя очи към небето и промълви:
— Дай ми сила!
— Вие сте леопардът, най-силният мъж в Цейлон. Защо хабите молитвите си, за да искате още сила, ваше превъзходителство?
Савидж знаеше от опит, че е най-добре да не му отговаря. Прекоси стаята и подаде парченце плод на скореца.
— Здравей, Руни.
— Грешник! Адски огън! — отвърна птицата с огнена качулка.
— Когато си тръгнем за Англия, мисля, че ще бъде най-добре да не вземаме тази проклета птица. Речникът й е неправилен и може да ни напакости.
Адам си помисли, че щеше да бъде истинско чудо, ако англичаните оцелееха, след като чуеха речника на Джон Бул. Взе няколко таблици от бюрото си. След това погледът му се насочи към картата на плантацията, която покриваше отсрещната стена. Утре сутринта трябваше да стане в четири, за да организира събирането на каучуковия сок до обяд. Той течеше по-добре преди настъпването на обедните горещини, тъй като се сгъстяваше от топлината.
Киринда, цейлонката, която служеше при Адам, влезе безшумно в стаята. С нежния си глас съобщи на Джон Бул, че банята за Леопарда е готова. Всичките му хора мислеха и говореха за него като за Леопарда.
Джон Бул смъмри младата жена:
— Щом се приберем в Англия, няма повече да даваш нареждания на господаря. Когато е готов за банята си, той ще дойде в банята. В момента това не го интересува!
— Не съм съгласен с тази забележка, Джон Бул — заяви Адам. — Води, Лотосов цвят.
Тя никога не вървеше пред него, винаги — отзад. Когато Савидж я поведе към банята, повдигна сведените си очи и направи дръзка физиономия към камериера.
В отговор той изрече присмехулно:
— Лотосът не е нищо повече от най-обикновена водна лилия!
В средата на помещението имаше облицован с керамични плочки басейн, пълен с ухаеща вода, от която се вдигаше пара. Адам издърпа бялата си памучна риза през главата и позволи на Киринда да му помогне да свали бричовете за езда. Широките му мускулести гърди бяха оформени в резултат на многогодишен тежък физически труд. Над кръста тялото му бе добило бронзов загар от тропическото слънце и затова стегнатият задник и силните му крака изглеждаха ослепително бели.
Киринда обичаше да съзерцава тялото на своя господар, макар винаги да успяваше да изглежда със скромно сведени надолу очи, от страх да не помисли, че се е вторачила в белезите му. Той бе толкова по-различен от мъжете на тази земя. Гърдите и слабините му бяха покрити с черни къдрави косъмчета, а тялото му бе прекрасно. Косите, които падаха върху раменете му, бяха тъмни като на местните жители, но очите смайваха с ледената си синина и можеха да смразят само с един поглед човека, предизвикал недоволството му.
Младата жена го погледна крадешком; той бе подпрял лакти върху издатината в края на покритието от плочки, отметнал назад глава и затворил очи, отдаден на чувствените милувки на водата. Киринда се наведе да вземе гъба и черната й коса падна като копринен водопад. След това се изправи, остави богато бродираното й сари да се плъзне на пода и грациозно слезе по стъпалата в уханната вода.
Когато Савидж купи „Скокът на леопарда“ от семейство холандци, плантацията беше в окаяно състояние. Налагаше му се да работи по двайсет часа в денонощието. През онези дни бе прекалено изтощен, за да се къпе, и една нощ Киринда бе сторила това вместо него. Преживяването се бе оказало толкова приятно и за двамата, че се бе превърнало в ритуал.
Момичето трябваше да се надигне на пръсти, за да сапуниса врата и раменете му, а след това продължи с гърба, гърдите и корема. Подаде му сапуна, за да се погрижи сам за интимните си части. Връзката им не беше на сексуална основа, страстите нямаха място в нея. Савидж, вече напълно отпуснат, затвори очи и облегна назад глава.
Когато отвори очи минута-два по-късно, Киринда стоеше търпеливо с кърпа в ръка. Този ритуал с Лотосов цвят действаше изключително успокояващо на един мъж. Тя никога не говореше. Никога не се отврати от белезите му. Сините му очи й се усмихваха, докато той обличаше халата си, за да отиде да вечеря.