— Ще те пребия!
Савидж я блъсна върху кожените възглавници толкова грубо и силно, че дъхът й секна. Той се хвърли на срещуположната седалка и заяви:
— Честната ти дума не струва нищо!
Девойката започна да трепери неконтролируемо и зъбите й затракаха. Това бе нормална реакция от дуела. Настойникът й свали пелерината от раменете си и я хвърли към нея, като не преставаше да беснее.
— Ако си го убил, ще отидеш в затвора, а много вероятно — и на бесилото, безразсъден млад глупак такъв!
Тони не отговори. Надяваше се да го е убила. Затворът обаче щеше да разкрие истинската й самоличност. Въпреки това бе убедена, че си заслужава да бъде арестувана; така поне щеше да изпита удовлетворението да знае, че Бърнард Лам никога няма да вземе онова, което се падаше по право на Антъни.
— Безсърдечен дявол такъв! — промърмори Савидж.
— Не бъди лицемер! — избухна Антония. — Аз действах точно така, както би постъпил и ти, ако някой заплашваше да вземе всичко, което притежаваш. Използваш всяка възможност да ми набиваш в главата, че трябвало да бъда мъж. И с теб ли ще трябва да се бия? Дявол го взел, ще го направя, ако се наложи! Ще се опълча срещу целия скапан свят.
Адам долови справедливото възмущение и решителността в гласа на своя повереник и осъзна, че той бе убеден в необходимостта и дори в справедливостта на своите действия. Не можеше да не признае, че да застанеш лице в лице с неприятеля на полето на честта, се изисква смелост.
— Ще те откарам на „Летящия дракон“, а след това ще отида да разбера дали братовчед ти е ранен или мъртъв. Във всеки случай ще трябва да напуснеш страната за известно време. Нямах намерение да отплавам към континента преди края на седмицата, но ти ме принуждаваш.
Настъпи продължително мълчание. Тони бе благодарна за присъствието на своя настойник. Ако само можеше да си поплаче на рамото му, а той да я прегърне и да я успокои, че всичко ще бъде наред. Успя да промълви дрезгаво:
— Благодаря ти, че се застъпваш за мен, макар да не си убеден в справедливостта на мотивите ми.
— Баща ти беше мой приятел. Ще се опитам да заема мястото му.
Искаше й се да му изкрещи, че не го иска за свой баща. За щастие в този момент пристигнаха на пристанището и каретата спря.
Когато се качиха на клипера. Савидж обяви пред екипажа, че се отправят за Франция с вечерния отлив и каза на готвача да зареди кораба с продукти. При зловещия вид на моряците девойката не можа да сдържи трепета си. Някои от тях явно бяха индуси, други — генуезци, трети — англичани. Несъмнено до един бяха негодници.
Адам отвори вратата към една малка каюта, в която още нямаше койка.
— Това всичко е за теб — заяви той така, сякаш ставаше дума за специалната кралска кабина.
— Няма легло — възпротиви се възмутено Антония.
Настойникът й я изгледа с презрение и се облегна на един от сандъците.
— Ето ти хамак. Бъди благодарен, че не те карам да го окачиш там, където спи целият екипаж.
Изправена пред тази алтернатива, младата жена действително се изпълни с благодарност, че ще има възможност да остане сама.
— Всеки на моите кораби трябва да изкарва прехраната си, но искам днес да не се показваш.
— Благодаря — промълви облекчено Тони.
— Ще отплаваме с вечерния отлив. Утре вече ще можеш да се покажеш на палубата, за да я измиеш.
Девойката го изгледа; не можеше да повярва, че Савидж говори сериозно.
— Роз ще се тревожи. Би ли могъл да я уведомиш, че ще купуваме стока? — попита с надежда Антония, тъй като не смееше да предложи на настойника си да изчака, докато господин Бърк й приготви някакъв багаж.
Младият мъж кимна.
— Да. Ще трябва да се погрижа не само за моите, а и за твоите неща.
Не се и опита да скрие, че бе страшно недоволен от това усложнение.
Савидж издири доктор Кийт. С огромно облекчение научи, че Тони Лам не бе отнел живота на братовчед си и дори не го беше ранил тежко. Само му бе засегнал рамото. Кийт обаче го бе уведомил, че Антъни Лам бе предизвикал скандал, задето се обърнал и стрелял на девет. Това било нечувано, само един страхливец би сторил подобна низост.
— Аз също присъствах — заяви безпристрастно Адам. — Двамата се обърнаха едновременно.
— Това е случайност. Виновен е онзи, който е ранил противника си. Ако пострадалият беше Тони, тогава отлъченият щеше да бъде неговият опонент.
— Скапаният кодекс на благородниците — присмя се Савидж. — Слава Богу, че не съм един от тях!
„Но полагаш всички усилия да получиш титла“ — прошепна някакво подигравателно гласче в главата му. „Тази проклетия не ми е нужна — възпротиви се той. — Правя го заради Ив.“ „Точно това казал и другият Адам — не се отказваше ироничното гласче. — Жената ме изкуши.“