— Пускай котва, господин Бейнс! — прогърмя гласът на Адам; веригата издрънча и затрака.
Младата жена се обърна, за да погледне настойника си. Той направи знак с глава към Идънуд; очевидно искаше да го последва.
Савидж изчезна зад борда и Тони се прехвърли след него през перилата, за да скочи в полюляващата се лодка. Настойникът й хвана греблата и съсредоточи силите си в борба с бързото течение.
Когато пристигнаха, Антония скочи на брега и завърза лодката за едно дърво. Отправиха се заедно към къщата. Най-после Адам й каза онова, което тя очакваше да чуе от десет часа.
— Куршумът само е одраскал братовчед ти, но ти успя да предизвикаш скандал, задето стреля на девет и по този начин се дамгоса като страхливец.
Усещането за провал предизвика горчив вкус в устата й.
— Не съм страхливец — заяви натъртено девойката.
— Знам — отговори тихо младият мъж. — Как разбра, че той ще се обърне и ще стреля на девет?
Тони го изгледа, докато търсеше отчаяно правдоподобен отговор. Но не откри такъв.
— Непрекъснато го сънувах.
Вече й бе все едно дали ще й повярва или не.
— Животински инстинкт. — Той кимна утвърдително. — Винаги е добре човек да се вслушва в него.
Одобрението стопли душата й и внезапно изпита благодарност, че не бе извършила убийство. Бърнард Лам просто не заслужаваше това!
Усети светлосиния поглед на своя настойник върху себе си.
— Не те ли интересува дали твоите приятели няма да очернят името на Антъни Лам?
— Не особено — повдигна рамене Антония. — Аз знам истината и това е, което има значение за мен.
Савидж определено бе много доволен от поведението на младежа.
Джон Бул се появи в мига, в който влязоха в Идънуд.
— Намери някой от твоите дълги бели панталони за Тони. Отправяме се към Средиземно море. В това време аз ще приготвя багажа си. Трябва да бързаме, за да хванем отлива.
— Защо все се самообслужвате, ваше превъзходителство?
Младата жена прикри усмивката си.
— Отивам да избера някаква стока за Индия. Какво ще предложиш да взема, Джон Бул?
— А, млади господарю, негово превъзходителство ще ви посъветва. Той знае какво е най-добро за вас. — Икономът я поведе към крилото за прислугата и й подаде купчинка снежнобели дрехи. — Опитайте тези.
Тони влезе в малката, покрита с огледала баня. Джон Бул беше дребен човек и памучните му панталони щяха да й свършат работа. Погледът й бе привлечен от наредените на една полица екзотични козметични средства, които очевидно принадлежаха на Киринда. Имаше десетки бурканчета, шишенца и мускалчета, съдържащи всевъзможни кремове, масла и приятно ухаещи гримове.
Реши да ги разгледа и в този миг чу гласа на Савидж;
— Къде е младият дявол, мътните го взели?
Антония грабна няколко бурканчета, уви ги в панталоните и пъхна вързопчето под мишница. Трябваше да изчака, докато се озове в каютата си на „Летящият дракон“. Внезапно осъзна, че се намира пред прага на истинско приключение. Младите мъже обикаляха континента, но не и младите жени. Определено преобличането като мъж даваше големи предимства.
Адам носеше малък сандък, следван от индиеца с куфар в ръка. Девойката се изпълни с подозрения. Настойникът й явно пренасяше нещо контрабандно; любопитството не й даваше мира. Очите й непрестанно се насочваха към мистериозния сандък, докато лодката ги отнасяше към кораба.
— Любопитството убило котката — пошегува се Савидж, проследил погледа й.
Тя вирна брадичка, недоволна, че винаги успява да разчете мислите й. Настойникът й приближи лодката до кораба, след това се изправи и й нареди:
— Подай ми сандъка.
Тони се наведе и се опита да го вдигне, но това се оказа невъзможно.
— Не можеш да го помръднеш, защото е пълен с трудно припечеленото ми злато, с което трябва да платя за проклетата ти стока.
Адам с лекота вдигна сандъка на рамото си и така се качи на борда. А след това забърза към щурвала.
— Вдигайте котва, господин Бейнс! Вдигайте и грота!
Гласът му сякаш я пронизваше, докато тя самата бързаше да отнесе в кабината си своята контрабандна стока.
Багажът, приготвен от господин Бърк, я чакаше в каютата. Антония скри козметичните средства под дрехите на Антъни. Радваше се, че не й се налага да дели с някого каютата.
Когато на вратата й се почука, тя помисли, че това е настойникът й. С изненада видя готвача с поднос в ръце.
— Нареждане на капитана. Тъз вечер ни трябва да съ моткаш в кракат’ни, момко.
Тони махна перуката и ботушите и се излегна върху хамака, като поддържаше подноса. В него имаше десетина едри скариди и варени пресни картофи, полети с масло и лимонов сок. Салатата от спанак и лук бе залята с оцет и ухаещо на билки олио. Вечерята бе много вкусна. Този факт я изненада, тъй като Максуайн имаше вид на човек, способен да сготви само някаква помия.