Докато се наслаждаваше на храната, се запита как щеше да прекара нощта в хамака. Стана така обаче, че заспа още преди да е привършила вечерята си.
На сутринта стана, изпълнена със страх от работата, която я очакваше. Среса назад черните си коси, обу ботушите и излезе на палубата.
Смая се от факта, че се намираха в някакво пристанище. Адам точно се връщаше на кораба. Очите й се разшириха, когато видя, че бе облечен с доста груби дрехи и не бе избръснат.
— Не може да сме пристигнали във Франция.
— Разбира се, че сме пристигнали. Не забравяй, че пътуваме с клипер. А това е Булон.
И той кимна към простиращия се пред тях град. Тони бе готова да чуе заповедите му. Те обаче съвсем не бяха това, което очакваше.
— Отивай да се приготвиш, преди обяд ще бъдем в Хавър. Ако все още възнамеряваш да купуваш парижки модни стоки, в хавърските складове можеш да намериш всичко, което ти трябва. Мисля, че е най-разумно да дойда с теб, за да ти помогна при избора на бельото и корсетите. Представата ти за онова, което жените обичат да слагат под полите си, не е по-голяма от познанията ти по въпроса какво предпочитат под чаршафите.
— Ще бъдеш изненадан — отвърна сухо девойката; в този момент го мразеше заради богатия му сексуален опит. — Къде беше?
— По дяволите, какво те интересува? — Впери ледения си поглед в нея.
— Просто съм любопитен — промърмори.
— Бях на разузнаване. Всъщност тези дни Франция не е най-подходящото място за стоене.
Следобедът в складовете бе един от най-приятните, който бе прекарвала в живота си. Ако само можеше да избира дрехите за себе си, тогава вече щеше да се почувства като в рая. Внимаваше да не позволи на настойника си да забележи изпълнения й с копнеж поглед, когато разглеждаше стоките. Очите й светваха при вида на великолепните материи, от които бяха ушити роклите и бельото; те можеха да се видят във всички цветове на дъгата. Когато Савидж я посъветва да вземе по две дузини от всяко нещо, Антония поклати глава и обясни, че жените обичат да обличат неща, които не притежава никой друг. Това бе въпрос на търсене и предлагане. Един модел щеше да струва десет пъти повече, ако беше уникат, отколкото ако се предлагаха още десетина като него.
Постепенно Адам се убеди, че повереникът му имаше безкрайно по-голямо търпение от него при избора и покупката на шапки, чадъри за слънце, обувки, трикотаж и ръкавици. Когато младият Лам се отправи към натъпкания до тавана с перуки склад, настойникът му се възпротиви с думите, че в Индия и Цейлон било прекалено горещо за такова нещо и че там дамите само пудрели косите си.
— О, тези не са за Индия, а за Лондон. Би трябвало да си наясно, че глупавите робини на модата като Джорджина и графиня Оксфорд са готови да си издерат очите заради тези смешни френски творения.
Антония умишлено спомена имената на две от жените, с които Адам имаше връзка.
Савидж от своя страна я научи как да прави разменна търговия, как да се пазари и да смъква цената. А после гарантира, че стоката ще се озове на кораба за по-малко от час, ако откажат да платят, преди да им бъде доставена в трюмовете.
Щом се озова в каютата си, Тони свали сакото и го окачи в гардероба. Тази нощ под палубата й се струваше топло и задушно, затова обу белите панталони, които й бе дал Джон Бул. Запита се кой щеше да пере дрехите й на кораба. Разбира се, че щеше да прави всичко това сама. Нещо повече, щеше да бъде щастлива, ако не се наложеше да пере и нечии други ризи и бельо.
Взе празната кана и се запъти към палубата, за да я напълни от някоя от бъчвите. И видя настойника си да напуска клипера, облечен в груби моряшки дрехи. Огромните размери правеха вида му още по-заплашителен. Той приличаше на истински главорез. Онова, което се готвеше да върши, очевидно беше опасно, незаконно и вероятно — престъпно. Савидж определено имаше своите тъмни страни и бе напълно способен както да наруши законите, така и да извърши престъпление, ако това щеше да му донесе изгода. Младата жена си каза, че тя също бе замесена в нещо незаконно, каквото бе представянето й за нейния брат, макар да знаеше, че не е същото.
Боеше се за Адам и единственият начин да се пребори със страха си за него бе да върши нещо. Изпра дрехите си, взе фенер и отиде да разглежда отново покупките си в трюма. Отваряше сандъците един след друг и се наслаждаваше на прекрасните неща в тях. Погледът й попадна върху една особено привлекателна рокля. Тя беше от две части, полата бе отделена от великолепния корсаж. Бе ушита от невероятна златиста тъкан, която галеше пръстите й. Пищните поли, за които бяха отишли метри плат, бяха толкова ефирни, че наподобяваха морска пяна. Корсажът, избродиран с малки златни коронки, бе ушит също във формата на корона, чиито върхове умело бяха направени така, че едновременно да прикриват и да подчертават гърдите на жената, която я облече.