След секунда той влезе и забави крачка, докато аз заобикалях кухненския остров, за да го посрещна. Носеше същия тъмносив костюм както във Вегас с безупречно изгладена бяла риза. Леко наболата му брада компенсираше формалната строгост на облеклото му. По дяволите. Приближих се, като се опитвах с всички сили да се задържа на токчетата си и се наслаждавах на израза на откровено плътско одобрение, който озари лицето му.
— Здрасти — казах аз.
— Уби ме с тази рокля.
Прехапах устни, тъй като никога не знаех какво щеше да направи, когато бяхме сами, както сега. Леко като с перце, той прокара пръст от бузата до брадичката ми и привлече лицето ми, преди да ме целуне бавно, нежно — целувка, която ме остави без дъх.
Влязохме в пълния ресторант и оберкелнерът незабавно ни съпроводи до маса за двама, която като че бе за специални гости, отделена от основното помещение със стелаж с бутилки вино. Пред високите прозорци се простираше Бостън. В подножието долу белите точки на десетки платноходки се носеха по Чарлз Ривър, а залязващото слънце отразяваше криволиците ѝ из града.
— Знаеш колко ценя хубавата гледка — промълвих аз. Щастлива бях, че завършваме този прекрасен ден на това място и бях сигурна, че ми личи.
— Така е, а сега, когато знам, че си и гастроном, ще променя навика си и ще те оставя да поръчаш за двама ни.
Засмях се. — Това наистина е промяна.
— Всичко тук е невероятно, така че не можеш да сбъркаш.
— Не се и съмнявам — прегледах внимателно менюто.
Когато келнерът дойде, направих поръчката. Пуешко конфи за него и риба треска за мен.
След като той се отдалечи, попитах: — Толкова ли ти е трудно ли да престанеш да контролираш нещата?
Той замълча за малко. — Да, но напоследък опитвам в малки дози.
— И как върви?
— Невинаги е лесно.
— Може би ще се почувстваш по-свободен. Понякога си мисля, че би било добре да си взема почивка, да отстъпя изцяло мястото си на някой друг. Дори само за малко.
— Винаги можеш да разчиташ на мен, когато поискаш.
Прехапа долната си устна и изви уста във фалшива усмивка. Погледнах го игриво с присвити очи, като усещах, че кожата ми изтръпва. Забавлявах се с нашата псевдо сексуална закачка повече, отколкото очаквах, но трябваше да избягвам темата секс. Блейк бе в състояние да разпали въображението ми с няколко добре подбрани думи.
— Напоследък се изгуби. Нещо ново?
Той ме погледната проницателно в очите. — Просто гасях пожари в офиса.
— Не ме попита за срещата с Макс.
— Какво има за казване? Знаех, че Макс ще инвестира в теб, още щом те видях в заседателната зала.
Де да можех и аз да бях толкова сигурна — помислих — щях да си спестя доста стрес и притеснение. — Откъде знаеше?
— Е, на първо място, ти си красива.
Пламнах от комплимента, въпреки че изречен от човек, олицетворяваш физическото съвършенство, трудно можех да го приема за чиста монета.
— Не съм много сигурна каква общо може да има в случая външния вид — играех си с кърпата.
— Външността може да бъде убедителна, особено за някой като Макс. Второ, концепцията ти е добра.
Повдигнах вежди объркана защо високото мнение на Блейк за мен тази вечер беше в рязко противоречие с бруталния начин, по който ме препитваше по време на изслушването.
— Ако си мислел, че концепцията ми е добра, тогава не мога да разбера защо беше нужно да ме унижиш на презентацията, преди да ме застреляш.
През изминалите седмици бях опознала по-добре Блейк, но не можех лесно да забравя чувствата, които изпитах през този първи ден. Ръцете ми се свиха в юмруци, когато си припомних случилото се, категоричният му отказ, запечатан в паметта ми. Отново ме обхвана раздразнение и настръхнах отново, този път от гняв.
— Исках да видя как се справяш под натиск. Освен това, как по друг начин можех да разбера дали си имаш гадже? С един куршум, два заека — той повдигна рамене, като че бе станало нещо незначително.
За него вероятно бе така. За мен бе повратно в живота ми събитие, кулминационен момент на месеците упорит труд. Ако щяхме да вървим нанякъде заедно, той трябваше да знае това.
— Блейк, работих наистина много, за да получа възможността да се явя на изслушване пред вашата група, а ти прояви пълно неуважение. Трудно ми е да си представя как щях да се чувствам, ако не бях получила шанс за втора среща благодарение на теб. Съсипана е думата, която ми хрумва в момента.
Погледнах навън към очертанията на града, за да избегна погледа му, тъй като се страхувах, че гневът ми може да се стопи, докато наистина исках да разбере, че се бе държал като абсолютен гадняр. Седмици наред бях потискала тази мисъл и внезапно почувствах срам, че преспах с Блейк, преди да го порицая за поведението му. Гордеех се, че съм постигнала всичко това на моята възраст, а едва ли можех да бъда наречена заклета феминистка.