— Какво да престана?
— Ти не си повредена, Ерика.
Преглътнах тежко, като ми се искаше да можех да му повярвам. — Просто казвам очевидното. Във всеки случай за теб е напълно безсмислено да искаш да бъдеш с някой като мен. Трябва да излизаш с известни жени, манекенки, не с някоя…. Като мен. — Гласът ми секна, докато изричах тези думи.
— Не искам да ходя с манекенки.
— Това няма никакво значение, нима не разбираш? Аз на нищо не приличам. Искам да кажа, просто ме погледни.
— Гледам те. Всъщност, често го правя. Дни наред ме подлудяваш. Едва успявам да заспя нощем.
— A cera?
— Сега те имам за себе си. Без съквартиранти, без тълпа от хора, а ти се опитваш всячески да ме прогониш. Ако си мислиш, че това променя нещо, много грешиш.
Погледнах встрани, като безпомощно бе опитвах да се боря със сълзите, които продължаваха да се стичат. Когато той седна до мен и ме придърпа в скута си, не се възпротивих като исках отново да почувствам близостта му. Никога нямаше да узная как е възможно все още да ме желае. Обви ме плътно в прегръдката си, докато сълзите ми пресъхнаха.
— Ти си невероятна — каза той.
Заровила глава в рамото му, поклатих глава — Как можеш да кажеш това след всичко, което ти разказах?
— Защото е вярно. Ерика, едно ужасно преживяване не те определя. Ако наистина беше така, съмнявам се, че и ти щеше да искаш да бъдеш с мен.
— Обаче аз искам.
Ръцете ми се плъзнаха по ризата му, за да усетя пулса му, бавен и равномерен. Не познавах сърцето му, но нещо вътре в мен искаше да го заслужи. Какво ли щеше да бъде да имам неговото желание и неговата любов? Изведнъж чувствата ми към Блейк започнаха да надвиват мъчителните спомени, които бе успял да изтръгне от мен миг по-рано.
Вдигна ръката ми и прокара нежно връхчетата на пръстите ми по устните си. — И аз искам да бъда с теб, миличка.
В този момент изпитах чувството, че сме били заедно и сме се познавали много по-отдавна, отколкото в действителност. Бях разкрила част от себе си и той все още бе тук с мен, независимо от всичко. Сантиметър по сантиметър той ме милваше, превземаше всяко местенце гола кожа със спокойна нежност, каквато никога не бях срещала, като ме лекуваше с ръцете и устните си. Болката и сковаността ми се замениха с облекчение, а след това тялото ми пламна с позната топлина.
Отпуснах глава назад, като безмълвно се молех да ме целуне. По някакъв начин бе успял да преодолее моите прегради, да овладее сетивата ми с непреодолимата нужда да бъда притежавана. Мирисът, вкусът, първичният му глад — копнеех за всичко това. Устните му докоснаха моите. Отначало подканящо, после все по-уверено. Изучавах глъбините на устата му, като сплитах езика си с неговия, зажадняла за него. Той ми отговаряше също толкова енергично. Завъртя ме така, че аз го възседнах и ние разгорещени притиснахме телата си. Леко извиках от внезапния допир и страстта в движенията му. След това той спря и отпусна свитите си в юмруци ръце.
— Какво има?
— Твърде дълбоко съм наранен, Ерика — главата му се отпусна назад върху облегалката на канапето, той преглътна, а адамовата му ябълка подскачаше.
Исках да го целуна по това място, но първо трябваше да разбера какво има предвид. — Е?
Той стисна очи, а тялото му се напрегна от допира ми.
— Докосни ме — примолих се аз.
Суетях се с копчетата на ризата му, нетърпелива да се допра до него. Като прокарах пръсти по гърдите му се наведох, за да целуна врата му, опиянена от аромата и соления вкус на кожата му.
— Почакай — каза той през стиснати зъби.
Отдръпнах се послушно. — Защо?
Сърцето ми замря и тъгата отново ме обзе, докато мълчанието между нас продължаваше. След всичко, което бях споделила с него тази нощ, от моя страна бе глупаво да мисля, че ще можем да продължим, като че нищо не е станало.
Потърсих очите му. Някакво чувство премина по лицето му, преди той да отклони поглед. Нима това бе страх?
— Желая те, Блейк.
Господи, колко много. Преместих се, неспособна да пренебрегна болката между бедрата си.
— И аз те желая. Вероятно ще се побъркам, ако не ти го сложа тази нощ — той издиша на пресекулки. — Просто не искам… да те изплаша.
— Не съм порцеланова статуетка. Обещавам, че няма да ме нараниш.
Той отново затвори очи, а ръцете му бяха все така неподвижно отпуснати встрани, като че ли да избегне изкушението да ме докосне по този начин.
Като се наслаждавах на всяка гънка на корема му, прокарах пръсти надолу по гърдите му като следвах меките косми, чиято диря се губеше под колана на панталона му. Посегнах към токата, но преди да успея да я разкопчая, Блейк ме хвана за китките и здраво ги задържа, докато дишаше тежко.