— Разбира се, тя ви очаква. Отседнала е в апартамента на господин Ландън, номер четиридесет и две.
— Благодаря — казах аз като се опитвах да прикрия изненадата си. Дотук с великите ми планове да се спася от радара за няколко дни в Ню Йорк.
Почуках и почаках няколко секунди. Почуках отново по-силно — нищо. Натиснах дръжката на вратата. Точно тогава Али отвори с блестящи очи и поруменяло лице като… е, този израз ми бе добре познат. Тя ме привлече към себе си и силно ме прегърна.
— Ти дойде!
Прегърнах я на свой ред. Ужасно много ми липсваше. Беше крехка и топла в ръцете ми. Отслабнала ли бе? Преди да успея да спомена за това, тя се отдръпна назад и ме огледа критично. Този ден в Ню Йорк бе кошмарно горещо, затова носех дънкови къси панталони, тениска на райета и за капак, широкопола бяла шапка.
— Много си сладка — каза тя.
— Ти също — искаше ми се наистина да мисля така.
— О, не, истинска развалина съм. Точно бях задремала.
— Задремала, значи — казах аз като отбелязах еротично разрошените ѝ коси, които се опитваше да приглади, докато влизахме в огромното отворено пространство на апартамента с открит отвсякъде изглед към очертанията на Манхатън.
Тя се изкиска и се изчерви. Огледах се в очакване отнякъде да се появи Хийт, но той никакъв не се виждаше.
— Хубав апартамент — казах аз.
— Така е.
Самият апартамент бе наистина впечатляващ, всичко и дори повече от това, което очаквах от някой от семейство Ландън. Таваните бяха високи, с открити греди от тъмно дърво и също такъв под. Мебелите и дамаските бяха в убити тонове, тук-там с цветни петна. Напомняше ми на апартамента на Блейк в Бостън.
— Нещо за пиене?
— С удоволствие, каквото и да е с лед.
Тя се засуети из кухнята, докато аз се настанявах на високия стол до кухненския остров.
— И кога щеше да ме уведомиш, че живееш при Хийт?
Тя се облегна на плота. — Съжалявам, Ерика. Просто си помислих, че ще ми е по-лесно да ти го обясня лично.
— Можеш да живееш, където си искаш, Али. Обаче щеше да е по-добре да ми кажеш. Блейк не знае, че съм тук.
Тя се смръщи и чух как някаква врата се отваря в дъното на коридора. Хийт се появи, току-що изкъпан и облечен, с щастлива усмивка на лице. Приличаше повече на Блейк, отколкото си спомнях. Не можех обаче да се отърва от чувството, че зад цялото това очарование се крие нещо. Разбира се, и Блейк имаше различни пластове. Всъщност много, но като че не ги прикриваше нарочно.
— Ерика, отдавна не сме се виждали — той бързо ме прегърна, преди да отиде при Али в кухнята. Целуна я, а аз извърнах поглед.
Хийт и Али бяха чудесна двойка и от тях се излъчваше много позната енергия. Бях дошла едва преди десетина минути, а вече имах чувството, че нарушавам личното им пространство.
Гърдите ми се стегнаха и мислите ми се насочиха към Блейк. Какво не бих дала, за да бъде той тук и да ме целува така? Обаче исках нещо повече. Независимо дали той щеше да се съгласи с мен, имах нужда от известна дистанция, за да осмисля случилото се. Начинът, по който бе нахлул в живота ми, бе напълно неприемлив и незаконен. Взломът ме бе наранил и обидил.
Завъртях се на стола, изправих се и отидох до големия прозорец с изглед към парка. Питах се каква част от всичко това се дължеше на подкрепата на Блейк и дали Хийт по някакъв начин допринася за стандарта си на живот. Може би бях твърде сурова към него. Очевидно Али беше лудо влюбена, нещо което никога не се бе случвало през трите години, откакто я познавах. Заради нея се надявах да не би нещата да се окажат твърде хубави, за да бъдат действителни.
— Гладна ли си? Мислех да отидем някъде да обядваме.
— Чудесна идея.
— Ела да ти покажа твоята стая — Али вдигна чантата ми.
Хийт ловко ѝ я отне и ни поведе по друг коридор, противоположен на този, от който се бе появил.
Надникнах в доста голямата стая в същите приглушено бели тонове и с яркочервена покривка на леглото. Съжалявах, че няма да го споделям с Блейк. Неговият образ, легнал под мен или обратно, бе повече от изкусителен. Припомних си последния път, когато бяхме заедно и очите ми овлажняха. Тръснах глава. Трябваше да се отърва от Блейк.
Глава дванадесета
Двете с Али унищожавахме ордьоври, докато отпивахме от бялото италианско вино в очакване на основното блюдо, което в моя случай щеше да представлява купчина въглехидрати. Емоциите от отдръпването на Блейк ме бяха направили безразлична към храната, обаче в присъствието на Али се почувствах отново спокойна и достатъчно уверена, така че апетитът ми се върна със страшна сила.