— Как е новата работа? — попитах аз.
— През повечето време я обичам. Луда, напрегната и стресираща, обаче чувствам, че това е генерална стъпка към мястото, където искам да се озова.
Усмихнах се. — Звучи вълнуващо.
— Наистина е така. А също създавам връзки и за теб, между другото. Хийт ме запозна с човек, който ще ни заведе вернисаж в някаква галерия утре вечер.
— На изложба? — попитах аз, като се чудех какво общо може да има това с модата и с мен.
— Да. Събитието ще бъде много шик и ще присъстват много важни хора.
— Шик ли? Предполагам. — Погледнах чинията с вдигаща пара паста, която келнерът постави пред мен. Вкусих първата хапка. Божествено, помислих аз. Със сигурност можех да заменя секса с храна.
— Какво става с Блейк?
Заля ме вълна от чувства. Разказах ѝ за последния ден, който бях прекарала с Блейк. От срещата с Макс, до това как ме изчука до вратата. Добрият, лошият и грозният.
— Обичаш ли го?
— Шегуваш ли се? — гласът ми изтъня, а само при споменаването на тази дума мечтателността ми се смени с паника и страх.
— Толкова неуместен ли е въпросът?
— Ти влюбена ли си в Хийт? — изтърсих аз, като отчаяно желаех да сменя темата, но и се страхувах от възможния отговор.
Безмълвно, тя започна да се храни.
— Видя ли? — отвърнах, като се почувствах отмъстена.
— Влюбена съм — прошепна тя толкова тихо, че едва я чух.
Известно време се хранихме мълчаливо. Неизвестно защо, тази новина ме натъжи. През изминалите три години Али бе само моя. Споделяхме всичко, грижехме се една за друга и заедно изградихме бизнеса, който днес бе моята цел. Само след няколко седмици, вниманието ѝ бе насочено изцяло към Хийт. Ревността ми бе ирационална, защото повече от всичко исках тя да е щастлива, дори за сметка на нашето приятелство.
— Достатъчно добър ли е за теб? — попитах аз.
— Подхождаме си — отвърна простичко тя. — Нещата невинаги са съвършени, обаче по някакъв начин изглеждат точни. Успяваме да се справим.
— Радвам се за теб. Искам да го знаеш.
Чертите на лицето ѝ се отпуснаха, тя се наклони напред и хвана ръката ми през масата.
— Благодаря ти.
Разбрах, че през цялото това време е чакала моето одобрение.
— Толкова се радвам, че си тук. Липсваш ми — каза тя.
— И ти ми липсваш. Понякога имам чувството, че сме на стотици хиляди километри една от друга.
— Обаче не сме. Винаги съм тук за теб.
Усмихнах се и кимнах, като не исках да повдигна въпроса, че откакто се премести в Ню Йорк през повечето време бе неоткриваема. И все пак се почувствах по-добре от това, че изрече тези думи. Сега, когато Блейк бе излязъл от живота ми, затоплянето на приятелството ми с Али беше повече от добре дошло, дори ако се налагаше да я деля с Хийт.
През по-голямата част от следващия ден, докато Али бе на работа, се опитвах и аз да наваксам. Направих няколко почивки и обиколих парка, за да събера мислите си и да погледам хората. Докато наблюдавах как десетки малки фигурки пресичат моста в посока към Манхатън, се опитвах да си представя какво би било човек да е нюйоркчанин.
Може би бе настъпило време за промяна. Али се чувстваше толкова щастлива тук, което се дължеше до голяма степен на експертното и редовно чукане с Хийт, предвид факта, че почти не успях да мигна през изминалата нощ. Може би и аз можех да бъда щастлива тук.
Неведнъж изваждах номера на Блейк на дисплея, изкушена да му напиша съобщение. Той ми липсваше, но след дните, изминали в мълчание, може би бях изпуснала шанса си. Очевидно нямаше да бъде лесно да сме заедно. В гнева си го бях напуснала необмислено, тъй като не знаех как да реагирам на бомбата, която хвърли, и дори не му бях дала възможност да се обясни или да говори за това. Изстенах, разстроена по ред причини. По дяволите, може би наистина го обичах, въпреки че изобщо нямах понятие какво в действителност е това чувство.
Обичах Мари. Обичах Али. Когато бях малка, преди да знам каквото и да е, обичах майка си с цялото си същество. Обаче не знаех как да обичам някого, с когото спя. С останалите момчета, с които бях имала връзка, запазването на удобна дистанция винаги бе лесно. Идеално, наистина. Когато те искаха промяна в отношенията ни, чувствах най-вече облекчение, задето нямаше да се налага да се обвързвам по-сериозно, обещание, което изобщо не си представях как да изпълня.
Никой от мъжете, с които излизах, не ме познаваше в действителност. Нито знаеше за миналото ми. А сега, Блейк не само ми взимаше акъла в леглото, а и систематично премахваше всички бариери, които толкова старателно бях изградила около себе си през годините. При това темпо, нямаше да мога да запазя за дълго фасадата. Гордеех се, че съм изградила непроницаем образ на жена, постигнала всичко, но той разруши всичко това с едно щракване с пръсти и с настойчивост. Проклетата му настойчивост — която бе причина по начало да се намирам в тази ситуация.