Выбрать главу

Липсваш ми.

Написах този кратък есемес и съжалих в момента, в който го изпратих. Всеки миг се питах дали го е получил.

Без никаква вест от Блейк, приключих работата си и се облякох за вернисажа в галерията. Представях си как се движа сред тълпа сноби с пуловери с висока яка, докато разглеждам изложба, която вероятно щях да се затрудня изобщо да оценя. Порицах се, задето съм толкова негативно настроена, като хвърлях вината върху есемеса до Блейк, който ме бе извадил от равновесие.

Претърсих дрешника на Али и се възхитих на по-новите ѝ попълнения. Накрая избрах тесни черни панталони и дръзка туника в розово и черно, като опънах косата си назад в стегнат кок. За жалост, когато пристигнах се оказа, че дрескодът е бяло и черно, в съответствие с монохромните фотографии на художника.

Забелязах Али, която разговаряше с някаква жена в другия край на галерията. Промъкнах се сред тълпата, като привличах вниманието, докато вървях. Отърсих се от неудобството. Ако бях дошла тук, за да завързвам връзки, последното нещо, което исках, е да остана незабелязана.

Присъединих се към двете жени, като кимнах на Али, преди да се представя на дългокраката ѝ приятелка. Тя изглеждаше странно позната. Може би бе манекен. Беше висока и невероятно красива, с дълга тъмнокестенява коса.

— Ерика, това е София Девро. Тя е приятелка на Блейк — и на Хийт.

При споменаването на името на Блейк в присъствието на тази амазонка гърлото ми се сви. Значи това беше София.

Али продължаваше да обяснява за „Клозпен“ и нашата роля в него, като ми спестяваше необходимостта да развявам байрака. София изглеждаше леко заинтригувана, но Али не спря дотук.

— София всъщност е собственик на агенция за модели тук в Ню Йорк — стрелна ме с повдигнати вежди. — Работи с много марки за сесиите си — продължи да ми подава опорни точки.

— Забележително — казах искрено аз, въпреки че ми бе трудно да спра да мисля какво ли означава тя за Блейк. Имаше само един начин да разбера. Хората без изключение обичат да говорят за себе си, и няколко минути по-късно научих колко широки връзки има София. Беше работила е всеки голям дизайнер, за когото бях чувала, е дузина, за които нищо не знаех и непринудено говореше за тях по име. И все пак ми изглеждаше странно, че някой толкова млад ръководи агенция, вместо да работи за такава. Тя бе олицетворение на физическото съвършенство, поне що се отнася до висшата мода и наложения от нея образ.

Насред разговора Али бързо се извини и ми намигна, като мълчаливо ми даде да разбера, че скоро ще дойде да ме спаси. Поне се надявах намигването да означава именно това.

— И така, колко добре познаваш Блейк — попита небрежно София с нисък глас, в който се долавяха злостни нотки, които не бях забелязала при предишния ни разговор.

Втренчено я изгледах, като се опитах да преценя намерението ѝ, докато адреналинът ми стремително се покачваше. — Виждаме се — казах безразлично аз.

Вярно, през последните няколко дни преживявахме нещо, което поне според мен бе опустошителна раздяла, но нямаше нужда тя да знае.

Вирна глава. — Интересно.

— Ами ти, доколко познаваш Блейк? — попитах аз с парещо любопитство.

Тя се усмихна като усука блестящ кичур коса около пръста си. — Наваксваме от време на време.

— Интересно — имитирах я аз, като се молех да блъфира. Съдейки по интонацията, в мен нямаше никакво съмнение, че наваксване в случая означава чукане. А мисълта за Блейк, който я чука, ме изпълваше със сляпа ревност. Събрах цялото си самообладание, за да не се издам точно в този момент.

— Малък съвет, по женски. Ако преследваш парите, или съответно връзките му, той няма да те търпи дълго. Пази си своето.

— Сигурно си добре осведомена.

Тази жена определено имаше тъмна, почти дяволска страна. Беше съвсем различна в присъствието на Али, а изразът на лицето ѝ отново рязко се промени, когато към нас се доближи млад мъж, протегнал към нас две чаши червено вино.

— Вие двете изглеждате напълно трезви за такова място — каза той, а очите му присмехулно проблясваха.

— Скъпи — измърка София, като пое чашата и го целуна по двете бузи.

Взех чашата, която той ми подаваше, без да ме е грижа какво е виното. Тази кучка ме бе изцедила напълно.