— Исак, това е Ерика Хатауей. Тя има моден сайт. Не разбрах подробностите — каза София като небрежно махна с ръка.
— Ще ме извините, нали? Закъснявам за друго мероприятие. За мен беше удоволствие да се запознаем, Ерика. Ще държим връзка, нали?
Насилих се да се усмихна и протегнах ръка. Опиянявах се от възможността да я стисна до болка. Тя трепна. Въпреки внушителния ѝ ръст, когато ставаше дума за здрависване, ръката ѝ бе като хлъзгава медуза.
— Аз съм Исак Пери — каза той, щом тя се отдалечи.
— Какво те води насам тази вечер, Исак? — попитах нехайно.
— Изкуството, предполагам. Определено не хората, въпреки че трябва да кажа, че ти си ми доста интересна. — Той се усмихна.
Исак не само беше в прекрасно настроение, но и радваше окото. Висок и строен, със светлосини очи и гъста пясъчно руса коса, той носеше черни панталони и пуловер с остро деколте. Цялата му личност излъчваше момчешка непринуденост, от която изглеждаше по-малко претенциозен, отколкото повечето хора наоколо.
— И какво мислиш за изкуството? — не захапах предложената ми стръв да заговоря за себе си. Липсата на Блейк ми влияеше твърде силно. На този етап не понасях безсмислени флиртове.
Исак подсвирна и погледна към картината пред нас. — Мисля, че ми харесва, което е добре, предвид това, че трябва да пиша за него.
— Писател ли си?
— Издател. Собственик съм на „Пери Медия Груп“.
Името звучеше познато и бе проникнало в обсебеното ми от технологии съзнание някъде през ученическите години. Рецензията, за която той говореше, можеше да се бъде публикувана в редица качествени международни издания. Задавих се леко с последната глътка вино и улових как се усмихва, докато оглежда залата.
— Разкажи ми повече за това, с което се занимаваш. Трябва да призная, че не знам много за социалното пространство напоследък, обаче изглежда вълнуващо, така ли е?
— Така е — съгласих се аз. — Няма друго подобно на него. Сигурна съм, че печатната техника се развива бързо, обаче технологиите направо те отвяват. Да бъдеш в течение е цяло предизвикателство, обаче именно това ми харесва.
— Много си млада, за да се занимаваш с това.
Той ме ласкаеше, обаче след времето, прекарано със София, нямах нищо против да чуя похвала и обмислена преценка.
— Предполагам.
— Освен това си жена, това също е рядко.
— Вярно е. Предполагам, че съм нещо като застрашен животински вид в областта на високите технологии. — Щях да се радвам да имам разнополови колеги, но смятах, че в крайна сметка това ще се промени. Всяко нещо с времето си.
— При мен е обратно. В издателския бизнес съм заобиколен от жени. Те просто са невероятно добри.
Усмихна се обезоръжаващо. Наистина бе очарователен, въпреки че не можех да си представя за какъв дявол се целува на публично място с проклетата София.
— Мода, а? Сигурно си в постоянна връзка с модните блогъри в града? — каза той.
— Не.
— А трябва. Те са като народните движения, които обират каймака, когато се издигнат на върха. Ако успееш да спечелиш благоразположението им, ще бъдеш навсякъде.
— Определено ще си помисля. Благодаря за идеята — казах аз и ние се чукнахме с пластмасовите чаши, докато веселото ми настроение започна да наподобява неговото. Не бях сигурна дали се дължи на виното, или само на силата на позитивната му енергия, но се чувствах по-добре отколкото през целия изминал ден.
— Какво ще кажеш в събота да вечеряме заедно? — попита той. Говореше значително по-тихо.
Изстинах от двусмисления тон. Не исках никой да ме пожелава, обаче той още не знаеше това. — Съжалявам, няма да мога.
— Тогава ранен обяд в неделя? Много искам да науча повече за твоя бизнес. Може би ще можем да измислим начин да си сътрудничим.
Поколебах се. Издателят на „Пери Медия Груп“ искаше да обсъдим възможности за съвместна работа. Не можех да откажа, независимо от начина, по който ме гледаше. Вечеря означаваше твърде много, обещаваше твърде много, но ранен обяд можех да приема.
— Става — казах аз.
Разменихме си телефоните, като въведохме номерата с дигитални моливи в директориите си. Малко след това Али се присъедини към нас и се извини от името на двете ни, защото имахме среща с Хийт за вечеря. Решихме да вървим пеш и без да губи време, Али започна да ме разпитва за подробности.
— Кой беше този?
— Исак Пери.
— По дяволите, добра находка, Ерика. Той не откъсваше очи от теб.
— Както и да е — свих рамене аз. — Предполагам, че София също го познава — добавих, с надеждата да подтикна Али към откровения. Много исках да науча повече за нея, въпреки че тя вече ме бе поставила в доста глупаво положение.