Стихнахме там, за където се бяхме запътили — азиатски фюжън ресторант, от който, след като престъпихме прага, се разнесоха фантастични ухания. Али зърна Хийт и веднага се промени. Държанието ѝ, езикът на тялото и, цялата ѝ енергия се насочиха към него. Тихо изстенах, като знаех, че никой от двамата няма да забележи.
Седнахме и поръчахме.
— Али ми каза, че познаваш София — казах аз като прекратих милувките между Али и Хийт.
Хийт се стегна и стана много делови. — Познавам я. Всъщност, инвестираме в нейната агенция.
— И Блейк ли?
— Да, Блейк също я познава.
Погледнах Али, която много удобно се направи на разсеяна и започна да наблюдава нещо в другия край на ресторанта.
— Изглежда става дума за нещо повече от познанство — отпих глътка вода.
Хийт погледна към Али, докато барабанеше с пръсти по масата. Също както Блейк и той бе винаги хубав и спокоен с непринуден чар в добавка, което го отличаваше от брат му. Защо ли разговорът за София го дразнеше? Вероятно тя означаваше нещо за Блейк. Това бе единственото логично обяснение, като се има предвид, че вероятно вече знаеше повече за връзката ми с Блейк, отколкото ми се искаше.
— Мисля, че двамата излизаха заедно с прекъсвания, когато той идваше в града. Но от години вече са само приятели.
Ако не ми се бе случвало и по-рано, щях да помисля, че някой заби юмрук в стомаха ми. Ревността пулсираше в мен, докато преглъщах казаното. Той подчерта думата години, но нищо, което би могъл да каже, нямаше да смекчи ужасния факт, че двамата имаха история.
Въпросът бе дали имат настояще или бъдеще. Проверих дисплея на телефона си. Все още нищо. Отхвърлянето, което мълчанието му означаваше, ме прониза право в сърцето и за малко не се разплаках. Стегни се, казах си наум.
Телефонът на Хийт звънна и очите му леко се разшириха, като шареха между мен дисплея. — Извини ме, трябва да проведа този разговор — каза той и ни остави сами на масата.
— Това е неприятно — казах аз.
— Кое?
— Трябва да ти кажа — не се радвам, че ти напълно се промени, откакто се премести тук. Първо, отиде да живееш с Хийт и не си направи труда да ми кажеш, а сега ме запознаваш с бившите гаджета на Блейк без никакво предупреждение? Можеше да ми кажеш предварително.
— Съжалявам. Нямах представа, че това ще се случи. Както каза той, те са само приятели.
— Това не е основание да не ми кажеш и ти прекрасно го знаеш. Разбирам, че си сериозно хлътнала по Хийт, но какво, по дяволите става тук, Али? Не приличаш на себе си.
— Аз съм същата, каквато бях преди няколко седмици. Само че… нещата са по-сложни, отколкото предполагаш.
— Несъмнено, след като нищо не ми казваш.
Тя въздъхна и усука косата си. — Казах, че съжалявам, нали така? Признах си. Трябваше да ти кажа за София. Ако ти ме бе представила на някоя, с която Хийт е имал връзка, щях да искам да знам.
Успокоих се малко. Нямах никаква полза от опитите на Али да ме предпази от истината. Влюбвах се все по-силно в Блейк и трябваше да знам дали това си струва. Сега тя бе лоялна към Хийт, но нямаше да допусна да защищава него и Блейк за моя сметка.
Глава тринадесета
На следващата сутрин се успах и се събудих почти също толкова изтощена и объркана като миналата нощ, когато зарових глава във възглавницата. Погледнах часовника и се насилих да стана. Предположих, че Али успешно е отишла на работа. След вечеря двамата с Хийт бяха отишли да пийнат нещо, а аз се върнах в апартамента. Планирахме да излезем из града следващата вечер, но може би те имаха нужда да останат насаме. Въртях се в леглото, както ми се стори часове наред, но накрая заспах, без да чуя кога са се върнали. Никога нямаше да разбера как Али издържа на това темпо.
Отидох в кухнята, сварих си кафе и си изпържих омлет. Прегледах телефона си, потърсих какви студия за йога в квартала има и намерих някакъв клас, в който можех да се включа точно преди обяд. Докато унищожавах закуската си, Хийт се появи от съседната стая с доста уморен вид. Дългата нощ бе очертала торбички под тъмнокафявите му очи, обкръжени от ситни бръчици, и за пръв път ми направи впечатление, че изглежда по-възрастен от Блейк.
Имаше силни гърди и проницателен поглед като Блейк, но въпреки че оценявах хубавата му външност, той изобщо не ме привличаше. Видът на Блейк веднага бе породил желание в мен, но толкова много други неща поддържаха жив този пламък. Останалите мъже бяха станали невидими за мен.