— Идеята без съмнение ще й се стори твърде забавна — рече брутално Джулиан. — Безкраен източник на развлечение за някой толкова преситен като нея. И от какво естество бе посланието, което й изпрати?
— Пожелах да узная дали някога е виждала такъв пръстен и кой го е носил. — Софи храбро срещна погледа му. — Трябва да разберете, милорд, че всичко това бе свързано с плановете, за които ви говорих.
— Какви планове?
— На всичко отгоре, поне през половината от времето вие изобщо не ме слушате! Става дума за онези планове, които щяха да ме ангажират и държат настрана от вас известно време. Помните ли, че смятах да се посветя на своите собствени цели? Обещах ви, че ще бъда точно онзи вид съпруга, който желаете. Че ще стоя настрана от вас и няма да ви създавам неприятности. Казах ви го, след като ми дадохте ясно да разбера, че не се интересувате от моята любов и привързаност.
— По дяволите, Софи. Никога не съм го мислил. Ти нарочно се правиш, че не ме разбираш.
— Не, милорд, разбрах ви много добре.
Джулиан потисна едно проклятие.
— Само не измествай разговора сега, за Бога. По-късно ще се върнем към тези неща. В момента ме интересува само какво си научила за пръстена.
— Посредством някои проучвания, направени в библиотеката на лейди Фани, открих, че по всяка вероятност пръстенът е бил носен от членовете на някакво тайно общество.
— Какво тайно общество, Софи?
— Имам впечатлението, че вече знаете отговора на въпроса си, милорд. Някакво общество, което е имало доста хищническо отношение към жените. След като установих това, се обърнах към Шарлот Федърстоун за информация по отношение на мъжете, които биха могли да са членове на този клуб. Предположих, че тя се е движела в онези кръгове на обществото, където е било възможно да се сблъска с хора от този род. И се оказах права. Тя си спомни за трима души, които по едно или друго време са носили пръстена в нейно присъствие.
Джулиан присви очи.
— Господ да ни е на помощ. Опитваш се да откриеш любовника на Амелия, нали? Трябваше да се сетя. И какво смяташе да направиш, след като го откриеш, дявол да го вземе?
— Да го изоблича пред обществото.
Джулиан я погледна озадачено.
— Моля?
Софи неспокойно се раздвижи на стола си.
— Той без съмнение е един от хищниците, за които ме предупреди, Джулиан. Един от онези, за които жените са само плячка. Но те вероятно ценят общественото си положение повече от всичко, нали? Защото ако го изгубят, ще изгубят и всякакъв достъп до плячката си. Смятам да лиша собственика на пръстена от връзките му в обществото, ако не от всичките, то поне от повечето.
— Кълна се в Бога, смелостта ти просто ме оставя без дъх. Но и понятие си нямаш колко опасно е всичко това, нали? И с какво всъщност си се захванала. Как може да си толкова мъдра по отношение на твоите билки и чудотворни лекове, и така невероятно глупава за неща, при които репутацията и дори животът ти са поставени на карта?
— Джулиан, няма никакъв риск, уверявам те. — Софи се наведе напред, надявайки се искрено да го убеди. — Правя го изключително предпазливо. Възнамерявам по някакъв начин да се срещна и с тримата мъже в този списък и да ги разпитам.
— Да ги разпиташ? Велики Боже! Да ги разпиташ!
— Със заобикалки, естествено.
— Естествено. — Джулиан смаяно поклати глава. — Софи, позволи ми да ти кажа, че твоето умение да хитруваш е сравнимо само с моята способност да бродирам. Още повече, че тримата мъже в този списък са отракани копелета — развратници от най-лошия вид. Те лъжат на карти, прелъстяват всяка жена, която се изпречи на пътя им, и имат чувство за чест колкото едно улично куче. Всъщност, би било разумно да се каже, че чувството на чест на кучето е далеч по-приемливо. И ти си смятала да разпитваш тези тримата?
— Смятах да приложа дедуктивната логика, за да реша кой от тях е виновен.
— Всеки един от тях би те разкъсал на парчета, без да се колебае нито миг. И би те съсипал, много преди ти да съсипеш него. — Гласът на Джулиан бе натежал от гняв.
Софи вирна брадичка.
— Не виждам как би го направил, ако съм достатъчно внимателна.
— Дано господ ми даде сили — изрече през зъби Джулиан. — Имам си работа с луда жена.
И последните остатъци от самоконтрол напуснаха Софи.
Тя скочи и ръката й от само себе си посегна към най-близкия твърд предмет. Пръстите й стиснаха кристалния лебед на тоалетката.
— Да те вземат дяволите, Джулиан, но аз не съм луда жена! Елизабет е била луда, но аз не съм. Може да съм наивна и глупава, според теб, но поне не съм луда. За бога, милорд, ще ви накарам да престанете да ме бъркате с първата си жена, дори и това да е последното нещо, което ще свърша на този свят.