И тя с всичка сила хвърли украшението по него. Джулиан, който в началото на тирадата й бе понечил да се надигне, едва успя да избегне удара. Лебедът прелетя над рамото му и се разби в отсрещната стена. Той пренебрегна нападението и прекоси стаята само с три големи крачки.
— Не се бойте, мадам — сграбчи я яростно. — Няма никаква опасност да ви объркам с Елизабет. Абсолютно невъзможно е. Ти, Софи, повярвай ми, си напълно уникална. Изтъкана си от парадокси, които просто не се поддават на описание. И си съвсем права. Ти не си луда. Но аз вече съм кандидат за „Бедлам“.
Той се извърна към леглото и безцеремонно я повали върху завивките. Тя скочи и при това движение косата й окончателно се пръсна но раменете й. Джулиан седна на края на леглото и започна да събува ботушите си.
Софи остана без дъх.
— Какво смяташ да правиш?
— А какво изглежда, че смятам да правя? Търся единствения лек за нещастието си. — Той стана и разкопча панталоните си.
Шокирана, тя видя напрегнатата му мъжественост. Той вече бе напълно, великолепно възбуден. Тя със закъснение овладя замаяните си сетива и започна да се отдръпва към другия край на леглото.
Джулиан посегна почти небрежно, хвана китката й и спря отстъплението.
— Не, мадам, не можете да се оттеглите точно сега.
— Джулиан… не искай това от мен — заяви ядосано тя. — Та ние сме по средата на спора.
— Няма никакъв смисъл да споря с теб. Ти не проявяваш никакъв разум. И май че и с мен става същото. Затова ми се струва, че трябва да прибегнем до други средства, за да прекратим тази неприятна дискусия. Ако не постигна нищо друго, поне ще намеря мъничко покой.
Глава 16
Разкъсвана от любов и ярост, Софи проследи как и последните дрехи на Джулиан паднаха на пода. Той хвана китката й и нетърпеливо я повали по гръб. Отпусна се гол върху нея, приковавайки я в силните си ръце. Очите му блестяха, а упоритото му лице бе като изковано в линиите на мъжката възбуда.
— И искам да ти го кажа за последен път. — Той започна да я съблича. — Никога не съм те бъркал с Елизабет. Нарекох те луда жена, защото това ми дойде на езика, нищо повече. И не исках да те обидя. Но трябва да разбереш, че не мога да позволя да търсиш свое собствено отмъщение.
— Не можете да ме спрете, милорд.
— Да, Софи — промълви той, докато сваляше роклята й. — Мога и ще го направя. Макар че много добре разбирам защо проявяваш скептицизъм по този въпрос. Досега не ти дадох достатъчно основание да смяташ, че съм способен да изпълня всичките си задължения като твой съпруг. Ти остави ослепителна диря в града, нали? А бедният ти, непохватен съпруг винаги е поне на десет крачки зад теб и отчаяно се опитва да те настигне. Но тази безумна надпревара най-сетне свърши, скъпа.
— Заплашваш ли ме, Джулиан?
— Ни най-малко. Само ти обяснявам, че ти наистина отиде твърде далече. Но не се безпокой. Имаш думата ми, че ще направя всичко възможно, за да те защитя. — Той развърза връзките на набраната й батистена шемизета.
— Не се нуждая от защита, милорд. Вече знам добре урока си. Предполага се, че в града всеки от съпрузите има свой собствен живот. Вие не бива да се месите в моя живот, както и аз във вашия. Съобщих ви, че смятам да се придържам към правилата на така нареченото добро общество.
— Това са глупости и ти го знаеш. Бог ми е свидетел, че не бих могъл да те пренебрегна, дори и да го исках. — Той свали и последната дреха от тялото й и спря, за да го обгърне е пламнал поглед. — Да, моя сладка Софи, аз нямам никакво желание да те пренебрегвам.
Тя усети страстното му нетърпение, усети, че й сама започва да откликва, и вече знаеше, че всичко е наред. В леглото поне никой от тях не би могъл да пренебрегне другия. Внезапно подозрение я обзе, когато ръката му се плъзна по бедрото й.
— Нали няма да ме биеш?
— Какво? — Усмивката му бе кратка, ослепителна, по мъжки лукава и почти толкова чувствена, колкото движенията на ръцете му. — Сигурно ще е интересно да те наплескам. — Той нежно притисна задните й части.
Топлина заля Софи и тя поклати глава с мрачна увереност.
— Не. Ти не си човек, който би могъл да излезе от себе си и да упражни насилие срещу жена. Казах го и на Уейкот, когато той твърдеше, че си биел Елизабет.
Завладяващата усмивка на Джулиан изчезна.
— Софи, сега не искам да обсъждам нито Уейкот, нито първата си жена. — Той сведе глава и устните му се сключиха върху напрегнатото зърно на гръдта й. После нежно докосна светлокафявите къдрици под нежната извивка на корема й.
— Но макар и да съм убедена, че не би изпробвал камшика си върху мен — продължи тя, останала без дъх, чувствайки как пръстите му внимателно я разтварят, — боя се, че ще ти хрумне да използваш други средства, за да ме подчиниш.