— Може и да си права — призна Джулиан, без да се засегне ни най-малко. Целуна шията й, извивката на рамото и най-сетне устните. Задържа се на тях толкова дълго, докато тя застена и се притисна към него. Той леко вдигна глава, за да срещне очите й.
— Да не би да се тревожиш за тактиката, която бих използвал, за да те убедя да последваш съвета ми, скъпа?
Софи втренчи поглед в него, опитвайки се да мисли разумно, докато тялото й бе напълно съсредоточено в удоволствието, което получаваше от ръцете му.
— Не смятайте, че ще ме контролирате по този начин, милорд.
— По кой начин? — Той плъзна два пръста дълбоко в нея и после бавно ги раздели, разтваряйки я напълно.
Софи простена и почувствува, че изтръпва от вълнение.
— По този начин.
— Едва ли. Не смятам, че съм чак толкова изкусен любовник, че да те накарам да се откажеш от всички твои чудесни принципи. — Той извади пръстите си влудяващо бавно. — Ох, миличка. Та ти изтичаш върху мен като топъл мед.
— Джулиан?
— Погледни ме — прошепна той. — Погледни колко съм твърд и готов за теб. Знаеш ли, че само уханието ти е в състояние да ме възбуди до такава степен? Докосни ме.
Софи простена от желание, неспособна да устои на чувствената молба. Пръстите й се сключиха около силния му член и усетиха пулсациите. Сгуши се до гърдите му.
— Все още не смятам, че това е най-подходящият начин да изясним различията си, милорд.
Той се надигна и сложи ръце под талията й.
— Край на дискусиите, Софи. По-късно ще говорим. — Надигна я и я сложи тъй, че тя коленичи до него. — Разтвори бедра и ме яхни, миличка. Язди ме! Аз ще съм твоят жребец тази нощ и ти ще направляваш страстта и у двама ни.
Софи се вкопчи в раменете му с разширени очи, докато се нагаждаше към новата поза. Потръпна, когато усети как мъжествеността му се притиска към нейната мекота. Позата й харесваше. Бе доста вълнуващо да си отгоре.
— Да, Джулиан, о, моля те, да!
— Прави го, както ти искаш. По-бързо или по-бавно, точно както ти е най-хубаво. Целият съм твой.
Невероятен трепет прониза Софи, когато осъзна, че този път ритъмът зависи от нея. Отпусна се постепенно, наслаждавайки се на бавното проникване. Чу дълбокия приглушен стон на удоволствието му й ръцете й се сключиха около врата му.
— Джулиан!
— Толкова си прекрасна в страстта си — прошепна напрегнато той. — Мека и бликнала, и толкова всеотдайна. — Покри шията й с топли влажни целувки, а тя все повече и повече се отпускаше върху него, докато той я изпълни докрай.
Софи почака един миг, оставяйки тялото си да го приеме, после много предпазливо започна да се движи над него.
— Да, мъничка моя. О, Боже, да!
Усети как Джулиан буквално набъбва в нея, как цялата изтръпва от някакво нетърпимо напрежение. Впи се в него, ноктите й раздраха раменете му. Цялото й тяло се стремеше да намери съвършения ритъм, водещ към дивото, стремително освобождаване. В този миг нищо друго нямаше значение освен радостта, че и тя самата изпитва удоволствие, докато задоволява Джулиан. Чувствуваше се безкрайно силна, изпълнена с неповторима женска мощ.
— Говори ми за любовта си, скъпа. Кажи ми ония думи. — Гласът му бе мек, галещ и настойчив. — Имам нужда от тях. Толкова отдавна не си ми ги казвала. Даваш ми толкова много, мъничката ми, нима не можеш да ми подариш и няколко прости думички?
Огнена вълна заля Софи. Вече бе отвъд разума, отвъд мисълта, отвъд всичко, освен собствените си чувства. Думите, които той търсеше, вече бяха на устните й.
— Обичам те — прошепна тя. — Обичам те с цялото си сърце, Джулиан.
Конвулсивно се сгърчи върху него, понесена от тръпките на екстаза. Някъде отдалеч до съзнанието й достигна дълбокият стон на задоволство, с който той откликна, внезапно си даде сметка за напрежението в изпъкналите мускули на раменете му и най-сетне за разтърсващата мощ на собственото му освобождаване. После бяха погълнати от някакво тайнствено безвремие, където нищо не нарушаваше невероятната интимност на тяхното сливане. Джулиан се простря с дълбока въздишка върху възглавниците, притискайки Софи към гърдите си.
— Да не си си помислила още веднъж, че е възможно да те сбъркам с Елизабет — каза той, когато най-сетне отвори очи. — С нея нямаше покой, удовлетворение или радост при никакви обстоятелства. Не дори и… няма значение. И вече не е важно. Но, повярвай ми, тя никога не даваше нищо от себе си. Вземаше всичко и винаги искаше още. А ти напълно ми се отдаваш, сладка моя. И това е една много особена магия. Мисля, че нямаш и най-малка представа колко е прекрасно да бъда обект на твоята щедрост.