Той никога не бе говорил толкова много за първата си жена. Софи реши, че всъщност не иска и да слуша повече. Сега Джулиан бе неин. Двамата бяха едно цяло. И ако онова, което бе започнала да подозира миналата седмица, бе истина, тя вече носеше част от него в себе си.
Раздвижи се и го погледна в очите.
— Съжалявам, че хвърлих лебеда по теб.
Той отвори едното си око и се ухили.
— Мисля, че в годините пред нас ще ти се наложи да правиш и някои други неща, за да ми докажеш, че си жена с характер.
Софи го погледна невинно.
— Не бих искала да потънете в самодоволство, милорд.
— Сигурен съм, че ще ме предпазиш от такава съдба. — Той зарови пръсти в косите й и приближи лицето й към своето. Целуна я бързо и малко грубо, после я пусна.
— Е, мадам, след като и двамата се поуспокоихме, както и предвиждах, смятам, че е време да продължим дискусията.
Блаженото отпуснато настроение на Софи моментално изчезна.
— Няма какво повече да говорим, Джулиан. Ще трябва да продължа проучванията си.
— Не — каза той почти нежно. — Не мога да ти позволя. Прекалено опасно е.
— Но ти не можеш да ме спреш.
— Мога и ще го направя. Вече съм решил. Утре ще се върнеш в Рейвънуд.
— Няма да се върна в Рейвънуд! — Шокирана и вбесена, Софи скочи, отдръпна се в другия край на леглото и затърси дрехите си. Стиснала роклята си с две ръце, тя тревожно се обърна към него.
— Веднъж вече се опитахте да ме заточите на село, милорд. Опитът не успя и ви предупреждавам, че и сега ще стане същото. — Повиши глас. — Да не смятате, че ще ме подчините на волята си само заради онова, което става между нас в леглото?
— Не, но нещата със сигурност щяха да са далеч по-прости, ако го направеше.
Спокойствието в гласа му бе много по-тревожно от гнева му преди малко. На Софи й се струваше, че съпругът й е много по-опасен не когато избухва, а когато е в подобно настроение. Тя се прикри с дрехите и го загледа неспокойно.
— Честта ми изисква да изпълня дълга си. Възнамерявам да открия и да накажа човека, причинил смъртта на Амелия. Мислех, че проявявате разбиране по отношение на моето чувство за чест, милорд. Имахме едно споразумение.
— Не отричам чувствата ти по този въпрос, но възниква един проблем, защото твоето чувство за чест влиза в конфликт с моето. А моята чест изисква да те защитавам.
— Нямам нужда от твоята защита.
— Ако наистина вярваш в това, ти си по-наивна, отколкото предполагах. Софи, онова, което правиш, е крайно опасно и не мога да ти позволя да продължиш. Това е всичко, което мога да ти кажа. Нареди на камериерката си веднага да опакова багажа ти. Ще приключа работата си тук и ще дойда при теб, в имението, колкото е възможно по-скоро. Време е да се връщаме вкъщи. Градът започна да ме изморява.
— Но аз едва съм започнала проучванията си. И ни най-малко не съм уморена от града. Всъщност, започвам да харесвам градския живот.
Джулиан се усмихна.
— Вярвам го. Влиянието ви започва да се усеща в най-добрите бални зали и гостни, мадам. Вие станахте царица на модата. Добро постижение за жена, провалила се напълно през първия си сезон.
— Джулиан, не се опитвай да ме подкупиш чрез ласкателства. Този въпрос е изключително важен за мен.
— Напълно те разбирам. Защо иначе щях да вземам подобно насилствено решение по отношение на теб. Повярвай ми, не копнея още някое украшение да полети към главата ми.
— Няма да се върна в Хемпшър, милорд, и точка по въпроса. — Софи се изправи пред него, изпълнена с упорита решителност.
Той въздъхна.
— Тогава без съмнение и на мен ще ми се наложи да си уредя някоя среща на Лейтънфийлд.
Софи бе смаяна.
— Какво говориш, Джулиан?
— Само това, че ако останеш в града, ще е само въпрос на време кога ще ми се наложи да защитавам честта ти по същия начин, по който ти защити моята.
Тя нетърпеливо поклати глава.
— Не, не е вярно. Как може да предположите подобно нещо? Никога не бих дала повод да предизвикате на дуел някой друг мъж. Казах ви го вече. А вие твърдяхте, че ми вярвате.
— Ти не разбираш. Не се съмнявам в думите ти, Софи. Но аз ще съм длъжен да отмъстя за теб, ако те оскърбят. И не се заблуждавай. Ако ти позволя да играеш опасни игри с мъже като Ътъридж, Варли и Ормистън, оскърблението няма да закъснее.
— Но аз няма да им позволя да ме оскърбяват! Няма да допусна подобна ситуация. Джулиан. Кълна ти се.
Той леко се усмихна.
— Софи, знам, че никога няма да направиш съзнателно нещо непочтено или компрометиращо. Но тези хора са напълно способни да манипулират събитията така, че на една невинна жена да не й остане никакъв шанс. И след като веднъж се стигне дотам, ще съм принуден да потърся удовлетворение.