— Не, никога! Дори не бива да допускаш подобна възможност. Самата мисъл да се биеш на дуел ми е непоносима.
— Възможността вече е налице, Софи. Ти си говорила с Ътъридж, нали?
— Да, но съвсем дискретно. Той в никакъв случай не би се сетил какво се опитвам да науча.
— И за какво говорихте? — настоя Джулиан. — Случайно не спомена ли Елизабет?
— Съвсем мимоходом, кълна ти се.
— Тогава със сигурност си събудила любопитството му. А това, моя наивна невинност, е първата стъпка към нещастието с човек като Ътъридж. Когато най-сетне приключиш разследванията си с Варли и Ормистън, ще съм потънал до гуша в покани за утринни срещи.
Софи го погледна безпомощно. Тя усети капана, а точно от този капан нямаше изход. Не би позволила на Джулиан да рискува живота си заради нея. Самата мисъл я накара да изтръпне от страх.
— Обещавам ви да бъда извънредно предпазлива, милорд — каза тя несигурно, но знаеше, че спорът е безсмислен.
— Рискът е прекалено голям. Единственото разумно нещо е да напуснеш града. Искам да бъдеш на сигурно място в провинцията с приятелите и семейството си.
Софи се предаде, сълзи пареха в очите й.
— Добре, Джулиан. Ще замина, ако смяташ, че няма никакъв друг начин. Не искам да рискуваш да бъдеш застрелян заради моите постъпки.
Погледът му се смекчи.
— Благодаря ти, Софи. — Протегна ръка и избърса една сълза от лицето й с крайчеца на пръстите си. — Знам колко е трудно да моля за това жена, чието понятие за чест е не по-малко строго от моето. И, повярвай ми, разбирам защо искаш да отмъстиш.
Софи нетърпеливо изтри сълзите си.
— И все пак е толкова нечестно! Нищо не стана така, както го мислех, когато се съгласих да се омъжа за теб. Нищо. Плановете ми, мечтите ми, надеждите — всичко, за което се договорихме. Всичко пропадна.
Джулиан дълго я гледа замислено.
— Наистина ли всичко е толкова лошо, Софи?
— Да, милорд. На всичко отгоре имам причина да мисля и че съм бременна. — Тя дори не го погледна и избяга зад паравана в другия край на стаята.
— Софи! — Джулиан скочи от леглото и я последва. — Какво каза?
Тя подсмърчаше зад паравана, докато навличаше халата си.
— Много добре ме чу.
Джулиан перна паравана и той се свлече на земята. Очите му се впиха в упорито извърнатото й лице.
— Очакваш дете?
— Твърде е възможно. Тази седмица си дадох сметка, че месечният ми цикъл доста закъсня. Трябва да мине още малко време, за да бъда съвсем сигурна, но нищо чудно вече да нося бебето ти. В такъв случай би трябвало да сте доволен, милорд. Ето че съм бременна и ще стоя в провинцията и няма да ви създавам никакви неприятности тук. А вие ще сте получил от брака си всичко, което желаете. Наследник и никакви неприятности. Предполагам, че сте доволен.
— Не знам какво да кажа, Софи. — Той прокара пръсти през косата си. — Ако онова, което подозираш, е вярно, няма да скрия, че съм доволен. Но аз се надявах… искам да кажа, мислех, че ти… — Джулиан замълча, очевидно затруднен да формулира мисълта си. — Надявах се, че ще бъдеш по-щастлива от всичко това — успя да изрече най-сетне доста сковано той.
Софи го изгледа изпод вежди и последните й сълзи изчезнаха при сблъсъка с типичната му мъжка арогантност.
— Без съмнение сте се надявал, че предстоящото майчинство ще ме превърне в сладка, доволна женичка? Някоя, която ще се откаже изцяло от личните си амбиции и ще се посвети напълно на грижите за селската ти къща и децата ти?
Джулиан бе така любезен да се изчерви.
— Да, наистина се надявах, че ще ти е приятно. И повярвай ми, исках да си щастлива с този брак, Софи.
— О, махай се, Джулиан. Искам да се изкъпя най-сетне. — Нови сълзи рукнаха от очите й. — И има да се свършат много неща, ако трябва да бъда закарана в Хемпшър утре.
— Софи! — Джулиан явно нямаше намерение да напусне стаята. Стоеше и я гледаше с необичайно изражение на безпомощност. — Моля те, не плачи. — Той разтвори обятия.
В продължение на един дълъг миг тя го гледа през насълзените си очи, изпълнена с ненавист от тази нова липса на контрол върху емоциите си. После, хълцайки, се хвърли и ръцете му. Те се сключиха здраво около нея, докато тя продължаваше да мокри със сълзи голите му гърди.
Джулиан я държа така, докато бурята утихна. Не се опитваше нито да я успокоява, нито да я ободрява или упреква. Просто я притискаше до силното си тяло, докато хълцанията й заглъхнаха.
Софи бавно дойде на себе си в ласкавата топлина на прегръдката му. Съзна, че за първи път той я бе държал някак по друг начин, не за да я целува и да я люби, а за да й предложи нещо друго освен страст. Дълго време не помръдна, наслаждавайки се на движенията на широката му длан по гърба й.