— Дойдох да се сбогувам, Джулиан. — Тя спря пред него, очите й блестяха.
Заля го вълна на облекчение. Тя видимо не бе така разстроена, както преди.
— Скоро ще дойда при теб — обеща той.
— Добре. Ще ми липсваш. — Тя докосна грижливо вързаната му вратовръзка. — Но не искам да се разделяме с лошо чувство.
— Уверявам те, че нямам никакви лоши чувства. Искам само най-доброто за теб. Повярвай ми, Софи.
— Съзнавам го. Знам, че понякога си дебелоглав и упорит, и арогантен, но знам и, че действително се опитваш да ме предпазиш. И което е най-важното, не желая да рискуваш живота си заради мен.
— Какво правиш, Софи? — Той смаяно наблюдаваше как тя започна да развързва снежнобялата му вратовръзка. — Софи, кълна ти се, че да се върнеш в имението е възможно най-разумният начин на действие. Там няма да ти бъде толкова зле, скъпа. Ще видиш баба си и дядо си, а сигурно имаш и приятели, които да каниш на гости.
— Да, Джулиан. — Връзката падна от ръцете й и тя започна да разкопчава сакото му.
— И ако наистина очакваш дете, селският въздух ще е много по-здравословен, отколкото този в града — продължи той, трескаво търсейки аргументи, с които да я убеди да тръгне.
— Без съмнение сте прав, милорд. Лондонският въздух изглежда неизменно доста кафеникав, нали? — Тя се зае с бялата му риза.
— Убеден съм, че съм прав. — Новото усещане, родено от факта, че тя го съблича, замая сетивата му. Вече му бе трудно да разсъждава ясно. Слабините му се напрегнаха и панталоните изведнъж му се сториха много тесни.
— Мъжете почти винаги са прекалено уверени, че са прави. Дори и когато грешат.
— Софи? — Джулиан преглътна, когато пръстите й докоснаха голите му гърди. — Софи, знам, че понякога ме смяташ за арогантен, но те уверявам…
— Моля те, не казвай нищо повече, Джулиан. Не желая да дискутирам причините за завръщането си в имението, както и неприятната ти склонност към арогантност. — Тя се надигна на пръсти и му предложи полуотворените си устни. — Целуни ме.
— О, Боже, Софи! — Той жадно пое меките й устни, невярващ на късмета си. Настроението й се бе променило напълно и макар и да не разбираше причината, не искаше да поставя под въпрос този обрат на събитията.
Когато тя се притисна още по-силно към него, той събра сили единствено да каже:
— Софи, мила, нека се качим горе. Бързо.
— Защо? — Измърка тя в рамото му.
Джулиан смаяно се вгледа в разрошените й къдрици.
— Защо? — повтори той. — И ме питаш след всичко, което направи? Софи, та аз просто изгарям за теб.
— Цялата прислуга вече спи. Съвсем сами сме. Никой няма да ни безпокои.
Най-сетне той разбра, че е готова да се люби с него и тук, в библиотеката.
— О, Софи — рече той, едновременно смеейки се и стенейки. — Ти наистина си жена, пълна с изненади. — Дръпна панделката от косите й.
— Искам да си спомняте за мен, докато сме разделени, милорд.
— Нищо на този свят не би могло да ме накара да те забравя, моя сладка женичке. — Джулиан я вдигна на ръце и я отнесе до канапето.
Сложи я върху възглавниците, а тя му се усмихна с извечното женско обещание. И когато протегна ръце, той се отпусна в тях с явно нетърпение.
Няколко секунди по-късно, когато канапето му се стори твърде тясно, Джулиан се изтърколи върху килима, повличайки Софи със себе си. Тя го последва щастливо, извивките на шията и голите й гърди просветнаха с прелестен розов отблясък. Джулиан се просна по гръб, а жена му се отпусна върху него гладка и гола, казвайки си, че на всяка цена ще опита същата игра и в библиотеката на Рейвънуд при първа възможност.
Глава 17
„Джулиан беше прав“ — помисли си Софи на третия ден в Рейвънуд. Никога нямаше да го признае, но нещата наистина не бяха толкова лоши на село. Всъщност, единственият неприятен факт бе, че той не е с нея.
Но докато съпругът й отсъстваше, й се отвори немалко работа. Интериорът на великолепната господарска къща се оказа доста занемарен. Джулиан имаше отличен и изпълнителен персонал и все пак последствията от липсата на всякакво ръководство след смъртта на Елизабет бяха очевидни.
Софи прие въодушевено новата икономка, доволна, че са се вслушали в съвета й да назначат госпожа Ашкетъл. Госпожа Ашкетъл също бе радостна да види едно познато лице и двете жени трескаво се заеха да организират почистването, подновяването и цялостния ремонт на къщата.
На третия ден от пристигането си Софи покани баба си и дядо си на вечеря и откри удоволствието да седи начело на собствената си маса.