— Премаля ли ти, скъпа? — Уейкот очевидно се забавляваше.
Софи отвори очи и втренчено загледа пламъците.
— Малко, милорд.
— Елизабет не би треперила като заек. На нея всичко това би й се сторило прекрасна игра. Тя обичаше своите малки игрички.
Софи се постара да не обръща внимание на думите му, обърна гръб на похитителя си и се зае с малкото пакетче чай, сложено в кошницата. Благодареше на Бога за множеството гънки на полата си. Те изцяло скриха ръцете й, докато измъкваше от единия джоб малко пликче с билки.
Но когато сведе очи надолу, я обзе паника, защото не бе извадила онова, което й трябваше. Бързо пъхна пликчето обратно.
— И защо не продадохте смарагдите? — запита тя, опитвайки се да отвлече вниманието на Уейкот. Седна на едно малко столче пред огнището и се престори, че оправя полите си. Пръстите й напипаха друго едно пакетче.
— Това щеше да е доста трудно. Както ти казах, всички известни бижутери в Лондон ги чакаха най-сетне да се появят отнякъде. Дори и на отделни камъни да им ги продавах, рискът пак бе твърде голям. Обработката им е уникална и много лесно могат да бъдат разпознати. Но истината, Софи, е, че не исках да ги продавам.
— Разбирам. Харесвала ви е мисълта, че сте ги откраднал от графа на Рейвънуд. — Тя внимателно измъкна второто пакетче билки и смеси съдържанието му с листенцата на чая. После се засуети около запарката и чайника.
— Много си схватлива, Софи. Колкото и да е странно, винаги съм имал чувството, че ти, и само ти, понякога ме разбираш. Мястото ти не е при Рейвънуд, както и това на Елизабет.
Софи наля врялата вода и се помоли да е сложила достатъчно от приспивателното. После седна напрегнато на столчето, чакайки чаят да стане. „Но той със сигурност ще горчи!“ — сети се тя изведнъж. Трябваше да измисли някакъв начин да прикрие този вкус.
— Да не забравиш хляба и сиренето, Софи — посъветва я Уейкот.
— Да, разбира се. — Тя посегна към кошницата и извади един корав хляб. И тогава забеляза малката захарничка. Треперещите й пръсти докоснаха блестящите смарагди, когато вдигна захарта. — Няма нож за хляба, милорд.
— Не съм толкова глупав, че да ти дам нож, Софи. Просто разчупи хляба.
Тя сведе глава и изпълни нареждането му. После грижливо подреди парчетата хляб и късчетата кораво сирене в чинията. След като свърши, наля чая в две чаши.
— Всичко е готово. При огъня ли желаете да се храните?
— Донеси тук храната. Бих искала да ме обслужиш също както съпруга си. Представи си, че сме в гостната на имението Рейвънуд. Покажи ми каква прекрасна домакиня можеш да бъдеш.
Призовавайки последните остатъци от търпението си, Софи прекоси стаята и сложи чашата в ръцете му.
— Боя се, че сложих малко повече захар. Дано не е твърде сладко за вашия вкус.
— Предпочитам чаят да е сладък. — Той я гледаше в очакване да сложи и храната пред него. — Седни и ми прави компания, скъпа. После ще ти трябват сили. Имам планове за нас двамата.
Софи бавно се отпусна върху сандъка, стараейки се да седи колкото е възможно по-далече от него.
— Кажете ми, лорд Уейкот, не се ли боите от онова, което Рейвънуд би могъл да направи, когато открие, че сте ме отвлякъл?
— Той няма да направи нищо. Никой разумен човек не би посмял да мами Рейвънуд на карти или да го лъже в сделките, но всички знаят, че той за нищо на света не би рискувал отново главата си за някоя жена. Дал е да се разбере достатъчно ясно, че мнението му за жените е прекалено ниско, за да позволи да бъде застрелян заради някоя от тях. — Уейкот отхапа от сиренето и отпи глътка чай. Направи гримаса. — Чаят е прекалено силен.
Софи за миг притвори очи.
— Винаги го правя така за Рейвънуд.
— Така ли? Е, в такъв случай и аз ще го пия силен.
— Защо се съмнявате, че моят съпруг ще ви предизвика? Той се е бил на дуел заради Елизабет, нали?
— Дори два пъти. Или поне така говорят. Но то се е случило през първите месеци на брака им, когато все още си е въобразявал, че Елизабет го обича. Но след втората среща на разсъмване изглежда е разбрал, че нито може да контролира духа на моята сладка Елизабет, нито пък да тероризира всички мъже наоколо. И тогава се е отказал да отмъщава за честта си в случаите, когато е замесена жена.
— Затова значи не се страхувате от него. Сигурен сте, че няма да ви предизвика заради мен.
Уейкот отпи още една глътка чай и съсредоточено се загледа в огъня.
— И защо би си направил труда да се дуелира заради твоята чест, след като не го правеше дори заради Елизабет?