— Разбирам, Джулиан. — Тя леко докосна корема си. — Ти без съмнение си загрижен за бъдещия си наследник. Но действително няма причина да се безпокоиш за бебето.
Смарагдовите очи на Джулиан за първи път тази вечер проблеснаха в истински гняв. Промяната бе мигновена. Той взе лицето й в дланите си.
— Нека веднъж завинаги изясним този въпрос, Софи. Ти си важна за мен, именно защото си Софи, моята скъпа, необикновена, честна и влюбена жена — а не заради детето, което носиш.
— О! — Тя не можеше да откъсне очи от искрящия му поглед. Та това бе почти обяснение в любов! Той никога не бе стигал толкова далеч. — Благодаря ти, Джулиан.
— Не ми благодари. Аз съм този, който трябва да бъде благодарен. — Той покри устните й със своите и я целуна бавно и проникновено. Когато най-сетне вдигна глава, в очите му пламтеше познатия огън. Устните му леко се присвиха.
— Ужасно ме разсейваш, скъпа, но този път просто съм длъжен да устоя. Или поне за известно време.
— Но, Джулиан…
— Сега ще довършим нашата игра на гатанки. Ти се боиш от онзи, който е бил на пътеката до езерото този следобед. След като не се боиш за собствената си сигурност, следва да предположим, че се боиш за моята.
— Джулиан, моля те…
— След като се боиш за мен, но не ме предупреждаваш направо, следва, че няма пряка опасност за мен. Ти не би скрила нещо толкова важно, нали?
— Не, милорд. — Вече знаеше, че е безсмислено да се опитва да запази истината само за себе си. Ловецът бе съвсем близо до плячката си.
— И ни остава само една възможност — продължи с безпощадна логика Джулиан. — Ако се боиш за мен, но не смяташ, че ще бъда атакуван директно, причината може да бъде само тази, че не искаш да се стигне дотам, да извикам този тайнствен трети човек на дуел.
Софи се изпъна в скута му, стисна ризата му с две ръце и присви очи.
— Джулиан, трябва да ми дадеш честна дума, че няма да го направиш. Закълни ми се в нашето неродено дете. Не искам да рискуваш живота си! Чуваш ли ме!
— Уейкот, нали?
Очите й се разшириха.
— Откъде знаеш?
— Не беше чак толкова трудно да се сетя. Какво стана този следобед на пътеката, Софи?
Тя безпомощно го погледна. Нежният успокояващ израз на лицето му бе изчезнал, сякаш никога не бе съществувал. На негово място се бе появил студеният дебнещ поглед на хищника. Бе спечелил тази битка и сега вече обмисляше стратегията за следващата.
— Няма да ти позволя да го предизвикаш, Джулиан! Няма да рискуваш да бъдеш застрелян от Уейкот, разбираш ли?
— Какво се случи днес?
Тя всеки момент щеше да се разплаче.
— Моля те, Джулиан…
— Какво се случи днес, Софи?
Той не повиши глас, но тя усети, че търпението му бе свършило. И щеше да получи отговора, който търсеше. Софи се смъкна от скута му. Той й позволи да се изправи, но не изпускаше от очи извърнатото й лице.
Тя бавно прекоси стаята, спря до прозореца и замислено се загледа в нощта. После в кратки, стегнати изречения му разказа цялата история.
— Той ги е убил, Джулиан — завърши тя, сключила ръце пред себе си. — Убил ги е и двете. Удавил е Елизабет, защото тя е отишла твърде далеч в предизвикателствата си към него с плана си да се отърве от детето. Уби и сестра ми с това, че я третираше като обикновена играчка.
— Знаех за сестра ти. Сглобих елементите на тази загадка още преди да напусна Лондон. И винаги съм имал някои подозрения за онова, което се е случило с Елизабет през онази нощ. Чудех се дали някой от любовниците й в края на краищата не е бил докаран дотам.
Софи опря чело на хладното стъкло.
— Бог да ми е на помощ, но не можах да дръпна спусъка, когато имах тази възможност. Толкова съм страхлива.
— Не, Софи, ти не си страхлива. — Джулиан застана зад нея. — Ти си най-смелата жена, която съм срещал някога, и бих ти доверил и живота и честта си. Знай, че тази вечер си извършила нещо много достойно. Човек не стреля по някого, който е в безсъзнание, независимо от онова, което е сторил.
Софи се извърна и го погледна несигурно.
— Но ако бях стреляла, сега всичко щеше да е свършило. И нямаше да се тревожа за теб.
— А ти ще трябваше да живееш с мисълта, че си убила човек. Не искам такава съдба за теб, мъничката ми, независимо доколко Уейкот заслужава да умре.
Тя внезапно бе обхваната от нетърпение.
— Джулиан, истината е, че не съм толкова загрижена дали съм постъпила правилно или не, а по-скоро, че не приключих нещата веднъж завинаги. Боя се, че когато става дума за такива работи, ставам крайно делова. Той е убиец и все още е на свобода.
— Но не за дълго.
Тревогата се надигна у нея.
— Джулиан, моля те, трябва да ми обещаеш, че няма да го предизвикваш. Може да бъдеш убит, дори и ако Уейкот се бие честно, което е малко вероятно.