— Както вече ти казах, ти си обезумял. И ако бе решил да страдаш сам, нямаше да ти обръщам никакво внимание. Но за нещастие ти се опита да използваш Софи, за да ми отмъстиш. А това аз не мога да пренебрегна. Предупредих те, Уейкот. Сега ще платиш затова, че замеси Софи, и ще сложим край на цялата история.
Уейкот се изсмя грубо.
— И какво ти каза твоята малка Софи за онова, което се случи днес тук? Каза ли ти, че я намерих на пътеката при езерото? Каза ли ти, че се връща от същата абортажийка, която използваше и Елизабет? Твоята скъпа, сладка, невинна Софи се готви да се освободи от наследника ти, Рейвънуд. И изглежда има желание да ти го роди също толкова, колкото и Елизабет.
За миг думите на Софи просветнаха в съзнанието на Джулиан, съпроводени от остро чувство на вина. „Не искам да бързаме с детето, Джулиан.“ Той тръсна глава и презрително се усмихна.
— Ти си невероятно бърз, когато решиш да забиеш някому нож в гърба, Уейкот. Но този път сгреши. Ние със Софи вече се познаваме достатъчно добре. Тя е почтена жена. Между нас съществува споразумение и ако със съжаление признавам, че не винаги съм го спазвал, от своя страна тя винаги е била безупречна. И знам много добре, че е ходила при старата Бес за билки, а не за аборт.
— Ако го вярваш, ти наистина си глупак, Рейвънуд. Софи сигурно те е излъгала и за онова, което се случи тук. Каза ли ти колко лесно вдигна полите си и разтвори бедрата си за мен? Все още й липсва опит, но предполагам, това ще се промени с практиката.
Тънката нишка на търпението на Джулиан се скъса. Той пусна смарагдите на пода и светкавично скочи. Прекоси само с два разкрача помещението и сграбчи Уейкот за ризата. Изправи виконта на крака и стовари юмрука си в красивото му лице. Нещо изпращя около носа на Уейкот, рукна кръв. Джулиан го удари още веднъж.
— Ти, копеле, не искаш да признаеш, че си се оженил за една пачавра, нали? — Уейкот се подпря на стената и обърса с ръка кървящия си нос. — Но това е истината, кучи сине. Ще имаш време да го разбереш.
— Софи никога не би унижила себе си или мен. Знам, че не ти е позволила да я докоснеш.
— Затова ли реагира толкова бързо, когато ти казах какво се случи? — изсмя се Уейкот.
Джулиан потисна яростта си.
— Няма смисъл да разговарям с теб, Уейкот. Когато става дума за тези неща, ти просто обезумяваш. Би трябвало да те съжалявам, но не мога да позволя дори на един луд да обижда жена ми.
Уейкот го погледна неспокойно.
— Но ти никога няма да ме извикаш на дуел. И двамата го знаем.
— За съжаление си прав. — Джулиан си спомни за клетвата, която даде на Софи. Достатъчно свои обещания бе нарушил досега. Не искаше да наруши още едно, макар че в момента не желаеше нищо повече от това, да пусне един куршум в главата на Уейкот. Пристъпи към огнището и се загледа в пламъците.
— Знаех си — злорадстваше Уейкот. — Казах й, че ти никога вече няма да рискуваш живота си заради жена. Загубил си вкуса към отмъщението. И няма да ме предизвикаш.
— Не, Уейкот, няма да те предизвикам. — Джулиан сложи ръце зад гърба си и се усмихна на другия мъж с хладно предчувствие. — Но не поради причините, които спомена, а поради други, лични причини. Но, бъди спокоен, те няма да ми попречат да приема предизвикателство от теб.
Уейкот се изненада.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Аз няма да те извикам на дуел, Уейкот. В това отношение съм обвързан с известно обещание. Но мисля, че може да наредим нещата така, че в края на краищата ти да си принуден да ме предизвикаш. И когато го направиш, уверявам те, няма да имам търпение да се срещнем. Вече съм избрал и секундантите си. Помниш Даргейт, нали? И Търгуд. Те ще са щастливи да ме придружат и да се погрижат нещата да станат съвсем почтено. Както знаеш, Даргейт има славата, че винаги открива измамниците. Дори ще се погрижа за пистолетите. И ще бъда веднага на твое разположение.
Уейкот го гледаше изумено. После изненадата отстъпи място на подигравка.
— И защо аз трябва да те предизвиквам? Не моята жена ми е изневерила.
— Не става дума за нечия изневяра. Не се опитвай повече да ме убеждаваш, че си ми сложил рога, защото знам истината. Упойката в чая ти и това въже на пода, с което си вързал Софи, са достатъчно доказателство. Но аз й вярвах и преди да видя доказателствата. Знам, че съпругата ми е честна жена.
— Честна? Тази дума не означава нищо, когато се говори за жена.
— За жена като Елизабет, да. Не и за жена като Софи обаче. Но няма защо да подновяваме спора за честта. Няма смисъл, защото ти самият нямаш никакво отношение по въпроса. И тъй, да се върнем на нашия проблем.