Джулиан бе смаян от болката в гласа й.
— Значи имаш известен опит в това отношение — установи той хладно.
— За жената резултатът от прелъстяването не е много по-различен от този при насилие, не е ли така?
Тя несръчно се смъкна от коленете му, при което вълнената й пола невъзможно се усука. Счупеното перо на шапката й увисна още по-надолу и почти скри неспокойните й очи. Софи го махна от шапката, но счупената му основа продължи да стърчи.
Джулиан я хвана за китката.
— Отговори ми, Софи! Случвало ли ти се е вече да те прелъстяват?
— Не мислиш ли, че вече е малко късно да ме питаш? Трябваше да се позаинтересуваш от тези неща преди да ми направиш предложение.
Изведнъж той разбра, че тя никога не е била в ръцете на мъж. Прочете в очите и отговора, който търсеше. Но искаше да я принуди да признае истината. Трябваше да я убеди, че няма да търпи никакви недомлъвки, извъртания и полуистини или какъвто и да било друг вид женски лъжи.
— Ще ми отговориш ли, Софи?
— Ако го направя, ще отговориш ли и ти на всичките ми въпроси за предишните ти връзки?
— Разбира се, че не.
— Тогава играете твърде нечестно, милорд.
— Аз съм твой съпруг.
— И това ви дава право да бъдете непочтен?
— Дава ми правото и задължението да правя всичко, което е най-добро за теб. Няма никакъв смисъл да обсъждаме предишните ми връзки и ти напълно го съзнаваш.
— Не съм чак толкова сигурна. Би ми помогнало да разбера по-добре характера ти.
Джулиан избухна в смях.
— Мисля, че не се налага. И без това си достатъчно проницателна. А сега ми разкажи за личния си опит в изтънченото изкуство на прелъстяването. Да не би някой местен земевладелец да се е опитал да те повали в гората?
— И какво ще направиш, ако наистина е така?
— Ще се погрижа да си плати затова.
Тя го погледна смаяно.
— Ще го извикаш на дуел заради някаква минала авантюра?
— Отклоняваме се от темата, Софи. — Пръстите му здраво обгърнаха китката й. Усети дребните й деликатни кости и се постара да не я притиска прекалено силно.
Тя извърна очи.
— Успокойте се, няма да се наложи да отмъщавате за изгубената ми чест, милорд. Уверявам ви, че водех тих и спокоен живот. Доста отегчителен понякога, признавам.
— Така си и мислех. — Той пусна ръката й и се облегна на възглавниците. — Кажи ми тогава, защо сравняваш прелъстяването с насилието?
— Този разговор едва ли е най-подходящият в момента — рече тя потиснато.
— Имам чувството, че ние с теб често ще водим неподходящи разговори. Ти си доста странна жена, скъпа. — Той протегна ръка и махна остатъка от счупеното перо от шапката й.
Тя го погледна измъчено.
— Трябвало е да си дадете сметка за моите странности, преди да ме помолите да стана ваша съпруга.
Джулиан въртеше остатъка от перото между пръстите си.
— Направих го. И те ми се сториха напълно поносими. Но не ме разсейвай, Софи. Кажи ми, защо толкова много се боиш от прелъстяването?
— Това е нещо много лично, милорд. И не желая да го споделям.
— Моля те да ми кажеш. Настоявам. Все пак аз съм твой съпруг.
— Престанете да използвате този факт, за да оправдаете любопитството си — каза тя рязко.
Той й хвърли преценяващ поглед и видя предизвикателно вирнатата й брадичка.
— Обиждате ме, мадам.
Тя се раздвижи неспокойно, опитвайки се да оправи полите си.
— Много лесно се обиждате, милорд.
— А, да, моята крайна арогантност. Май че и двамата трябва да се примирим с нея, Софи. Също както и с моето необикновено любопитство. — Джулиан разглеждаше счупеното перо и продължаваше да чака.
И полюляващата се карета се възцари мълчание. Скърцането на колелата и кожената сбруя на конете, както й тропотът на копитата изведнъж прозвучаха много силно.
— Не беше нещо, което ме е засегнало лично — започна съвсем тихо Софи.
— Да? — Джулиан чакаше.
— Сестра ми бе тази, която стана жертва на прелъстяване. — Софи втренчено гледаше пейзажа навън. — Но за нея нямаше кой да отмъсти.
— Разбрах, че сестра ти е починала преди три години.
— Така е.
Нещо в прекършения глас на Софи го разтревожи.
— Да не би да искаш да кажеш, че смъртта й има нещо общо с прелъстяването?
— Тя очакваше дете, милорд. А мъжът, който бе виновен за всичко, я отхвърли. Тя не можа да понесе срама от измамата. И погълна огромна доза лауданум. — Пръстите й се вкопчиха в гънките на полата.
Джулиан въздъхна.
— Съжалявам, Софи.
— Нямаше нужда да стига чак до там — прошепна остро Софи. — Бес щеше да й помогне.
— Старата Бес? Как? — намръщи се Джулиан.
— Има начини да се оправят такива ситуации. И Бес ги знае. Само ако сестра ми ми се беше доверила, щях да я заведа при Бес. И никой никога нямаше да разбере.