Джулиан се зачуди дали честта му на джентълмен позволява да напердаши жена си в деня на сватбата. Кой знае защо, началото на брака му вече не му изглеждаше тъй гладко и безпроблемно, както си го бе представял.
Той погледна светлото любопитно лице пред себе си и затърси отговор на скандалното изявление на Софи. В този момент развързаната панделка от чантата й най-сетне падна на пода.
Тя се намръщи и бързо се наведе да я вдигне. Джулиан направи същото движение и голямата му ръка докосна нейната.
— Позволете. — Той вдигна панделката и я пусна в дланта й.
— Благодаря. — Беше леко смутена. Започна нервно да нанизва панделката на мястото й върху чантата.
Джулиан се облегна назад, наблюдавайки очарован как една друга панделка започна да се изнизва. Пред очите му цялата изкусно изработена фигура от ленти започна да се разпада. След по-малко от пет минути Софи вече седеше пред една напълно съсипана чанта. Тя смутено вдигна поглед.
— Никога няма да разбера защо тези неща непрекъснато ми се случват.
Без да каже нито дума, Джулиан взе чантичката от полата й, отвори я и напъха вътре всички разпилени панделки. Когато й я върна, кой знае защо изпита тревожното чувство, че току-що е отворил кутията на Пандора.
Глава 3
Междувременно, през втората седмица на своя меден месец в имението на Джулиан в Норфолк, Софи започна да се бои, че се е омъжила за човек, който има сериозен проблем с алкохола след вечеря.
До този момент тя почти се бе радвала на своето сватбено пътешествие. „Елсингтън парк“ бе разположен на фона на мрачни гористи хълмове, прорязани от тучни пасища. Самата къща, построена в характерния за епохата класически стил, бе солидна и изпълнена с достойнство.
В интериора имаше нещо тежко и старомодно, но Софи реши, че все пак има някаква надежда за добре разпределените помещения с високи прозорци. С нетърпение чакаше да й се удаде възможност да ги обзаведе отново.
Тя придружаваше Джулиан при обиколките му на кон из околните гори, ливади и плодородни земи, които неотдавна бе купил. Той я запозна със своя току-що назначен управител Джон Флеминг и изглеждаше особено благодарен, задето тя не се дразнеше, че обсъжда часове наред бъдещето на имението със сериозния млад човек.
Джулиан си направи труда също така да запознае Софи с всички арендатори на имота. Изглеждаше доволен от интереса, който тя прояви към отглеждането на овцете и към другите земеделски дейности, които й бяха добре познати. „Има и никои преимущества в това да си израсла на село“, реши в себе си Софи. Най-малкото, такава жена можеше да каже нещо уместно на съпруга си, който очевидно обичаше земята.
Неведнъж тя се питаше дали той би могъл да обича по същия начин и съпругата си.
Арендаторите и съседите очакваха с напрежение пристигането на новия собственик. Но когато Джулиан придружи няколко от фермерите до оборите им, без да се смущава, че ще изцапа лъскавите си ботуши, се заговори, че новият господар на Елсингтън знае какво е земеделие и отглеждане на коне.
Софи бе радушно приета, след като погука на няколко здрави и пухкави бебета, намръщи се с дълбока загриженост на няколко болни и проведе компетентни дискусии за местните билки и домашните лекове. Нерядко на Джулиан му се налагаше търпеливо да чака, докато жена му си разменяше рецепти за сироп за кашлица или за подпомагане на храносмилането с жените на фермерите.
Изглежда му доставяше удоволствие да маха сламките от косата й, когато тя се измъкнеше от теснотията на някоя селска колиба.
— Мисля, че ти ще ми бъдеш чудесна съпруга, Софи — отбеляза доволно той на третия ден от обиколката им. — Този път направих добър избор.
Софи се опита да не показва радостта си от тези думи и само леко се усмихна.
— Искате да кажете, предполагам, че бих станала добра жена на фермер?
— В края на краищата аз съм точно това — един фермер. — Той огледа околността с гордостта на човек, съзнаващ, че всичко, което вижда, е негово. — И една добра фермерска жена много би ми подхождала.
— Говориш така, сякаш ще стане някой ден. Трябва ли да ти напомням, че вече съм твоя жена.
Той и хвърли своята дяволска усмивка.
— Не, все още не си, мила, но скоро ще станеш. Много по-скоро, отколкото предполагаш.
Прислугата в „Елсингтън парк“ бе отлично обучена и похвално усърдна, въпреки че в себе си Софи често потръпваше, когато слугите неочаквано изникваха зад нея, стараейки се да отгатнат желанията й. Очевидно все още бяха нащрек със своя нов господар, но в същото време изпитваха гордост, че служат на толкова известен човек.