Чули бяха слуховете за неговия избухлив и безжалостен характер от кочияша, коняря, камериера и прислужничката на госпожата, които придружаваха лорд и лейди Рейвънуд в Елсингтън, и не искаха да рискуват.
Като цяло меденият месец вървеше добре. Що се отнася до Софи, единственото нещо, което донякъде помрачаваше престоя им в Норфолк, бе деликатният, но все пак твърде осезателен натиск, който Джулиан упражняваше вечер. А това я правеше доста нервна.
Явно той нямаше никакво намерение да стои настрана от леглото й през следващите три месеца. И изглеждаше напълно сигурен, че ще успее да я съблазни много преди уговорения срок.
До момента, в който забеляза нарастващата му пристрастеност към портвайна след вечеря, Софи смяташе, че владее положението. Достатъчно бе само да контролира своите собствени реакции на все по-интимните му целувки за лека нощ. Успееше ли, тя вярваше, че Джулиан ще спази поне буквата, ако не и духа на споразумението им. Инстинктивно чувствуваше, че гордостта няма да му позволи да се принизи дотам, че да употреби сила, за да получи достъп до леглото й.
Но нарастващата консумация на алкохол я разтревожи. И по това напрегнатата ситуация се усложни с още един опасен елемент. Софи твърде добре си спомняше нощта, когато сестра й се върна от една от тайните си среши и обляна в сълзи й каза, че пияните господа са склонни към насилие и се държат като животни. През онази нощ нежните бели ръце на Амелия бяха белязани от синини и драскотини.
Софи побесня и още веднъж направи всичко възможно, за да научи името на любовника й. Но тя предпочете да го премълчи.
— Ти каза ли на твоя прекрасен възлюбен, че фамилиите Доринг и Рейвънуд са съседи вече от няколко поколения? Ако дядо разбере какво става, той ще отиде право при лорд Рейвънуд и ще се погрижи да сложи край на това безумие.
Амелия преглътна сълзите си.
— Точно поради тази причина моят любим никога няма да научи истинското ми име. О, Софи, нима не разбираш? Боя се, ако той разбере, че съм Доринг и че сме толкова близки с Рейвънуд, никога няма да посмее да ме срещне отново.
— И ще позволиш на любовника си да те малтретира, само и само да не му кажеш коя си? — попита невярващо Софи.
— Ти не знаеш какво е любов — прошепна Амелия и малко по-късно заспа, хълцайки.
Софи знаеше, че Амелия не бе права. Тя знаеше какво е любов, но се опитваше да се справи с опасното чувство по по-интелигентен начин от бедната си сестра. Не искаше да повтаря грешките на Амелия.
Софи мълчаливо издържа нарастващото напрежение, породено от пристрастеността на Джулиан към портвайна през няколко потискащи вечери, преди да си позволи да засегне въпроса.
— Да не би да не можете да спите, милорд? — запита тя най-сетне през втората седмица от брака им. Двамата седяха пред камината на потъналия в пурпур хол. Джулиан току-що си бе налял следващата голяма чаша.
Той я погледна с помътнели очи.
— Защо питаш?
— Извинявайте, но не мога да не забележа засиленото ви предпочитание към портвайна вечер. Хората често използуват шери, портвайн или вино, за да заспят. Винаги ли се наливате толкова много вечер?
Пръстите му забарабаниха по облегалката на стола и той дълго я наблюдава мълчаливо.
— Не — отговори Джулиан най-сетне и изпи половината от чашата си на един дъх. — Пречи ли ти?
Софи се съсредоточи върху бродерията си.
— Ако имате проблеми със съня, има и по-ефикасни средства. Бес ме запозна с много от тях.
— Да не искаш да ме приспиваш с лауданум?
— Не. Лауданумът има силен ефект, но не бих прибягнала до него, преди да опитам някои билки. Ако искате, мога да ви приготвя един специален чай. Донесох домашната си аптечка с мен.
— Благодаря, Софи. Но мисля, че ще продължа да разчитам на портвайна. Аз го разбирам и той ме разбира.
Софи любопитно вдигна вежди.
— Какво има да се разбира, милорд?
— Искате ли да бъда откровен, госпожо съпруго?
— Разбира се. — Въпросът я изненада. — Знаете, че предпочитам ясните и открити разговори помежду ни. Вие сте този, който понякога изпитва притеснение да обсъжда някои неща, не аз.
— Предупреждавам ви, че едва ли ще пожелаете да дискутирате тази тема.
— Глупости. Ако имате проблеми със съня, сигурна съм, че има и по-добър лек от портвайна.
— Съгласен съм. Но въпросът е, скъпа, дали ти ще се съгласиш да проведеш лечението.
Ленивият, ироничен оттенък в гласа му я накара бързо да вдигне глава. В същия миг се оказа прикована от искрящите му зелени очи. И тогава разбра.
— Разбирам — успя да произнесе тя спокойно. — Но не знаех, че нашето споразумение ще ви причини такъв физически дискомфорт, милорд.