— А сега, когато вече знаеш, ще благоволиш ли да ме освободиш от обета, който ти дадох?
Кълбото за бродерията се изплъзна от ръката й и падна на пода. Софи проследи с поглед разпилените конци.
— Смятах, че всичко между нас върви много добре, милорд — рече тя сдържано.
— Вярвам ти. На теб ти хареса тук, в „Елсингтън парк“, нали, Софи?
— Много, милорд.
— Както и на мен. В някои отношения. Но в някои други отношения намирам този меден месец за крайно отегчителен. — Той глътна остатъка от портвайна. — факт е, че положението ни не е най-естествено, Софи.
Ти въздъхна с дълбоко съжаление.
— Предполагам, това означава, че бихте искал да съкратим медения си месец?
Празната кристална чаша се строши между пръстите му. Джулиан изруга и изтръска стъкълцата от ръката си.
— Това означава — заяви ядосано той, — че бих искал да превърна това в един нормален брак. Мой дълг и мое удоволствие е да настоявам да бъде така.
— Толкова ли сте нетърпелив да създадете вашия наследник?
— В момента изобщо не мисля за наследника си. Мисля за сегашния граф Рейвънуд. Както и за сегашната графиня Рейвънуд. Главната причина да не страдаш колкото мен. Софи, е, че просто не знаеш какво пропускаш.
Софи пламна.
— Няма нужда да бъдете така противно снизходителен, милорд. Не забравяйте, че аз съм селско момиче. В двора ни винаги е имало доста животни, а и вече ме викаха да помагам при раждането на едно или две бебета в селото. Знам много добре какво се случва между съпруга и съпругата и, честно казано, не смятам, че пропускам нещо особено възвишено.
— Това не е интелектуално усилие, мадам, а физическо занимание.
— Като язденето на кон ли? Ако ми позволите да се изразя така, изглежда ми дори доста по-безсмислено. Когато язди кон, човек поне върши нещо полезно, като това да достигне до известно предназначение.
— Може би вече е време да научиш какво е твоето предназначение в спалнята, скъпа.
Преди Софи да разбере какво става, Джулиан скочи и се приближи до нея. Дръпна бродерията и я хвърли настрана. После ръцете му я обгърнаха и той я притисна силно към себе си. Когато вдигна поглед към напрегнатото му лице, Софи разбра, че това няма да е още една от ласкавите, омайващи целувки за лека нощ, които бе получавала напоследък. Разтревожена, тя опря ръце в раменете му.
— Спри, Джулиан. Казах ти, че не искам да бъда прелъстявана.
— Започвам да мисля, че мой дълг е именно да те прелъстя. Това проклето споразумение ми дойде твърде много, мъничката ми. Имай милост към бедния си съпруг. Ти просто ще ме съсипеш, ако ме накараш да чакам още три месеца.
— Джулиан, моля те…
— Тихо, мила. — Палецът му докосна ъгълчето на меките устни и очерта контура им. — Обещах, че няма да те насилвам и ще удържа на думата си, дори и това да ме убие. Но имам право да се опитвам да променя решението ти и бог ми е свидетел, че точно това ще направя. Дадох ти десет дни, за да свикнеш с мисълта, че си моя жена. Това са девет дни повече, отколкото всеки друг мъж би позволил в подобна ситуация.
Устните му се приближиха, нетърпеливи и жадни. Предчувствието на Софи се оказа вярно. Това не бе поредната нежна атака върху сетивата й, която бе свикнала да очаква вечер. Целувката бе гореща и преднамерено властна. Усети как езикът на Джулиан смело се плъзна между устните й. За миг я заля тежка, омайна топлина. Но после дъхът на портвайна мобилизира съпротивата й.
— Успокой се — промълви Джулиан. Едрата му длан милваше гърба й с бавни, ласкави движения. — Стой спокойно и ми позволи да те целуна. В момента не искам нищо друго. Само да прогоня някои от глупавите ти страхове.
— Не се боя от теб — опита се да протестира тя, чувствайки осезателно силата на ръцете му. — Но не държа уединението на спалнята ми да бъде нарушено от човек който все още ми е доста чужд.
— Вече не сме чужди един на друг, Софи. Ние сме мъж и жена и е време да станем любовници.
Устните му отново се сключиха върху нейните и прекратиха протестите й. Джулиан я целуна дълбоко и страстно сякаш искаше завинаги да остави отпечатък върху нея, докато тя неволно откликна. Както всеки път, в прегръдката му тя се чувствуваше останала без дъх и учудващо слаба. Ръцете му се спуснаха надолу, обгърнаха я и я притиснаха към тялото му. Тя усети силната му възбуда и потръпна.
— Джулиан? — Гледаше го с широко разтворени очи.
— А ти какво очакваше? — усмихна се дяволито той. — Мъжът не е много по-различен от другите домашни животни, Нали си специалист по въпроса?
— Милорд, не мислите ли, че случаят е малко по-различен от това да се затворят овца и овен в една кошара?