— Радвам се, че откриваш известна разлика.
Но той все още отказваше да я пусне. Вместо това притисна още по-силно ханша й към втвърдените си от напрежение бедра.
На Софи й се зави свят, когато усети натиска на завладяващата му мъжественост. Полите й се усукаха около краката му, Той промени стойката си и тя изведнъж се оказа приклещена между неговите бедра.
— Софи, мъничката ми, сладката ми, нека да те любя. Нима нищо по-редно от това. — Настойчивата молба бе придружена от кратки целувки, които очертаха линията на брадичката и се спуснаха надолу към шията и голите рамене.
Софи не намери сили да му отговори. Чувстваше се повлечена от някаква могъща, властно надигаща се вълна. Обичаше Джулиан толкова отдавна. Изкушението да се поддаде на чувствената топлина, струяща от него, бе почти неустоимо. Ръцете й несъзнателно обгърнаха врата му и устните й приканващо се разтвориха. През изминалите няколко дни той бе успял да я научи да се целува.
Джулиан не се нуждаеше от втора покана. Тих стон на задоволство се изтръгна от него, когато пое устните й. Този път ръката му се спусна под гръдта й, обхвана я нежно, а палецът му затърси връхчето под муселиновия корсаж.
Софи не чу кога вратата на хола се отвори зад нея, но долови ясно тревожното извинение и бързото затваряне. Джулиан вдигна глава, за да погледне над къдриците й, и магията бе разрушена.
Софи се изчерви при мисълта, че някой от слугите е станал свидетел на страстната им целувка, и бързо отстъпи назад. Джулиан не я задържа, а само се усмихна на леко раздърпания й вид. Тя опипа прическата си и откри, че е в много по-голям безпорядък от обичайния. Няколко къдрици висяха съвсем произволно около ушите й, а панделката, оформена с такова старание от камериерката преди вечеря, се бе развързала и се спускаше надолу по врата й.
— Аз… Извинете, милорд. Трябва да се кача горе. Всичко се развърза. — Тя се завъртя и побягна към вратата.
— Софи. — Чу се звън на стъкло.
— Да, милорд. — Тя спря с ръка на бравата и неспокойно извърна поглед.
Джулиан стоеше до камината, небрежно облегнат на мраморния плот. В ръката му имаше нова чаша портвайн. Софи се разтревожи повече от всякога, виждайки израза на мъжко задоволство в очите му. Усмивката му бе нежна, но не успяваше да заличи познатото усещане за арогантност, излъчвано от него. Сега вече той бе напълно сигурен в себе си.
— В края на краищата прелъстяването не се оказа нещо чак толкова ужасно, нали, миличка? Много ще ти хареса и мисля, че имаше достатъчно време, за да го разбереш.
Дали и с бедната Амелия е било същото? Такова тотално опустошение на сетивата?
Софи несъзнателно докосна с пръст долната си устна.
— Нима тези целувки са вашата представа за прелъстяването, милорд?
Той наклони глава, очите му проблеснаха развеселено.
— Дано да са ти харесали, Софи, защото ти обещавам още много такива целувки. Ще започнем още тази вечер. Върви да си лягаш, скъпа. След малко ще дойда. Искам да те съблазня и да си позволим една истинска сватбена нощ. Повярвай ми, любов моя, утре заран ще ми благодариш, задето съм сложил край на тази крайно неестествена ситуация. И ще ми е много приятно да приема благодарността ти.
Гневът, надигнал се в Софи, се смеси с шеметните чувства, които я разтърсваха. За миг тя буквално онемя от ярост. После рязко отвори тежката махагонова врата и се втурна през преддверието към стълбите. Минута по-късно влетя в стаята си и стресна камериерката, която оправяше леглото.
— Милейди! Случило ли се е нещо?
Софи овладя гнева и замаяните си сетива. Но все още дишаше твърде учестено.
— Не, не, Мери. Всичко е наред. Просто изкачих стъпалата прекалено бързо. Моля те, помогни ми да оправя роклята си.
— Разбира се, мадам. — Мери, светлооко младо момиче, което още нямаше двадесет години, бе разтърсено от неотдавнашното си повишение в лична камериерка на графинята.
С благоговейни движения тя докосваше бродирания муселин на роклята на господарката си, докато й помагаше да се съблече.
— Бих искала чаша чай преди да си легна, Мери. Изпрати някой да ми донесе.
— Веднага, милейди.
— А, и поръчай да сложат две чаши на подноса, Мери — Софи дълбоко си пое дъх. — Графът ще ми прави компания.
Очите на Мери се разшириха одобрително, но тя мъдро запази мълчание и само помогна на Софи да облече един кретонен халат.
— Ще изпратя чая веднага, мадам. А, тъкмо се сетих. Едно от момичетата се оплаква, че го боли стомах. Мисли, че е яла нещо развалено. Помоли ме да ви попитам какво да прави.