Той я погледна ядосано.
— Наистина мога да го определя далеч по-добре от теб, Софи.
— А аз не съм в състояние само защото съм жена, нали?
Той се отпусна, по надменно свитите му устни отново заигра усмивка.
— Ти не само си жена, любов моя. Ти си едно изключително интересно създание, повярвай ми. Когато поисках ръката ти, не съм и помислял, че ще получа такъв главозамайващ коктейл. Знаеш ли, че една дантела се е откачила от халата ти?
Софи неспокойно сведе очи и с огорчение забеляза парчето, увиснало на гърдите й. Направи няколко безплодни опита да го закрепи на мястото му и най-сетне се отказа. Вдигна глава, но се наложи да погледне Джулиан през някакъв кичур коса, който току-що се бе изплъзнал от фибите й. Тя нервно го отметна зад ухото си. После се изправи гордо.
— Желаете ли чаша чай, милорд?
Джулиан й се усмихна великодушно и очите му станаха още по-зелени.
— Благодаря, Софи. След всичкия портвайн, който си позволих след вечеря, чаша чай ще бъде добре дошла. Не бих искал да заспя в някой неподходящ момент. Това сигурно би те разочаровало.
„Той е самата арогантност“ — мислеше си тя, докато наливаше напитката с треперещи пръсти. Усещаше, че Джулиан тълкува поканата й за чай като знак на подчинение. Миг по-късно, когато му подаде чашата, той я прие така, както един пълководец би приел меча на победения противник.
— Какъв особен аромат! Твоя ли е рецептата, Софи? — Джулиан отпи една глътка и отново закрачи из стаята.
— Да. — Думата заглъхна някъде в гърлото й. Тя гледаше като замаяна как той отпи още една глътка. — Лайка и… някои други растения. Има успокояваш ефект върху нервите при прекомерна възбуда.
Джулиан кимна разсеяно.
— Отлично. — Той се спря пред малката етажерка от розово дърво, където тя грижливо бе подредила книгите си.
— А, ето твърде съмнителните книги, които чете моята еманципирана жена. Нека видим дали вкусът ти е наистина толкова лош. — Той заизважда един след друг подвързаните с кожа томове. Отпи още една глътка, докато изучаваше гравираните върху кожата заглавия. — Хм, преводи на Вергилий и Аристотел. Малко тежичко за обикновения читател, но не е чак толкова ужасно. И аз съм чел тези неща.
— Радвам се, че ги одобрявате, милорд — изрече сковано Софи.
Той я погледна развеселен.
— Мислиш ли, че съм достатъчно толерантен, Софи?
— Много.
— Не исках да бъда. Но съм толкова любопитен да разбера каква си. — Той остави класиците и извади друг един том.
— Я да видим какво още има тук? „Природознание“ на Уесли. Малко остаряла история, не мислиш ли?
— Но все пак е чудесна книга, милорд. С много подробности за билките в Англия. Дядо ми я подари.
— А, да. Билките. — Той остави книгата и взе друга. Усмихна се снизходително. — Както виждам, романтичните глупости на лорд Байрон са стигнали и до провинцията. Хареса ли ти „Чайлд Харолд“, Софи?
— Стори ми се много забавна, милорд. А на вас?
Той се ухили безочливо на откритото предизвикателство.
— Ще ти призная, че съм го чел и ще призная, че разбира от мелодрама, но смятам, че той е само един от дългата редица мелодраматични глупаци. Боя се, че ще има още много да слушаме за меланхоличните герои на Байрон.
— Но поне не е скучен. Чух, че лорд Байрон сега е на мода и Лондон — каза предпазливо Софи, чудейки се дали случайно не се е натъкнала на една точка на общ интелектуален интерес.
— Ако имаш предвид това, че жените масово се хвърлят на врата му, така е. Всеки мъж се излага на опасността да бъде стъпкан от множество хубави малки крачета, ако е имал глупостта да попадне в навалицата около Байрон. — Джулиан го каза без каквато и да било завист. Явно феноменът Байрон му изглеждаше забавен, но нищо повече. — Какво още има тук? Някой много учен трактат но математика, предполагам?
Софи се сепна, когато позна книгата в ръцете му.
— Не точно, милорд.
Снизходителното изражение изчезна от лицето на Джулиан, когато прочете гласно заглавието.
— „Защита на правата на жените“ на Улстоункрафт?
— Точно така, милорд.
Очите му блестяха, когато вдигна поглед от книгата в ръцете си.
— Значи такива неща четеш? Тези абсурдни глупости, писани от една жена с твърде съмнителна репутация?
— Нищо подобно — избухна Софи. — Госпожица Улстоункрафт е била жена със свободен дух и изключителни интелектуални способности.
— Била е уличница. Живеела е открито с много мъже, без благословията на брака.
— Тя е чувствала, че бракът не е нищо друго освен затвор за жената. Омъжената жена зависи напълно от съпруга си и няма никакви собствени права. Госпожица Улстоункрафт се е отнасяла с дълбоко разбиране към положението на жените и е знаела, че нещо в него трябва да се промени. В това отношение съм напълно съгласна с нея. Казвате, че искате да ме опознаете по-добре, милорд. Е, бихте научил някои неща за моите интереси, ако прочетете тази книга.