— Нямам намерение да чета подобни идиотщини — Джулиан небрежно захвърли томчето настрана. — И няма да позволя да си тровиш мозъка с писанията на някаква жена, мястото на която е или в лудницата „Бедлам“, или при професионалните куртизанки на „Тревър скуеър“.
Софи едва се въздържа да не хвърли чашата чай но него.
— Имахме някакво споразумение по отношение на моите четива, милорд. Да не би да искате да елиминирате и него?
Джулиан допи чая си на големи глътки и остави чашата. Студенина и гняв бяха изписани на лицето му, когато бавно тръгна към нея.
— Опитайте се да хвърлите само още едно обвинение срещу чувството ми за чест, мадам, и вече не отговарям за последствията. Дойде ми до гуша от този фарс, който вие наричате меден месец. Не постигнахме нищо полезно. Време е вече нещата да станат нормални. Бях прекалено снизходителен към теб, Софи. Отсега нататък ти ще ми бъдеш истинска жена както в спалнята, така и извън нея. И ще уважаваш мнението ми по всички въпроси, включително и по отношение на книгите, които четеш.
Чашата и чинийката на Софи тревожно издрънчаха, когато тя скочи на крака. Къдрицата, която преди малко бе сложила зад ухото си, отново падна напред. Тя отстъпи назад и петата на пантофа й закачи подгъва на халата. Чу се остър звук и тънкият плат се раздра.
— Видяхте ли какво направихте! — изплака тя, гледайки към провисналия подгъв.
— Все още нищо не съм направил. — Джулиан спря пред нея, наблюдавайки нервното й, разбунтувано лице. Погледът му се смекчи. — Успокой се. Дори не съм те докоснал, а ти вече изглеждаш така, сякаш трябва да се бориш за криворазбраната си женска чест. — Той вдигна ръка и леко докосна падналия върху лицето й кичур. — Как успяваш винаги да го постигнеш, Софи? — запита той нежно.
— Да постигна какво, милорд?
— Никоя друга от познатите ми жени не се появява в такъв сладък безпорядък. От роклите ти винаги виси по някоя панделка, а косата ти никога не е там, където би трябвало да бъде.
— Нима не знаехте, че не съм от жриците на модата, когато поискахте ръката ми, милорд? — изрече притеснено тя.
— Знаех. Но не го казах като упрек. Просто се чудех как постигаш този ефект. Правиш го така непринудено. — Той Пусна къдрицата и силните му пръсти се заровиха в косата й, тъй че от нея паднаха още няколко фиби.
Софи се вцепени, когато другата му ръка обгърна талията й и той я притисна към себе си. Отчаяно се питаше колко ли още ще трае, докато чаят упражни неизбежното си въздействие. Той изобщо не изглеждаше сънен.
— Джулиан, моля те…
— Отпусни се, любов моя. Искам да те направя щастлива тази нощ. Позволи ми да ти покажа, че съвсем не е толкова ужасно да бъдеш съпруга.
— Но нашето споразумение… — Тя се опита да спори, но бе толкова нервна, че едва се държеше на крака. Подпря се на раменете му, за да запази равновесие, като се питаше какво ще прави, ако без да иска е пуснала някакви други билки в чая.
— След тази нощ ти вече никога няма да споменеш това глупаво споразумение. — Устните на Джулиан жадно поеха нейните и ги замилваха бавно и упойващо. Ръцете му намериха връзките на халата й.
Софи подскочи, когато дрехата бавно се свлече от раменете й. Вдигна очи и се опита да открие някаква замаяност в искрящия му поглед.
— Джулиан, остави ми още няколко минути. Не съм довършила чая си. Би ли желал още една чаша?
— Не говори с такава отчаяна надежда, скъпа. Само се опитваш да отложиш неизбежното, но аз те уверявам, че неизбежното ще бъде твърде приятно и за двама ни. — Дланите му нежно обгърнаха талията й, носле изпънаха финото ленено платно на нощницата по бедрата. — Много приятно — прошепна той, а гласът му стана дрезгав, докато леко притискаше задните й части.
Софи почувствува, че пламва под съсредоточения му поглед. Желанието му бе хипнотизиращо. Никога мъж не я беше гледал по този начин. С цялото си същество усещаше топлината и силата, които идваха от него. Съзнанието й се замъгли, сякаш също бе пила от упойващия чай.
— Целуни ме, Софи. — Джулиан леко повдигна брадичката й.
Тя покорно вдигна глава и застана на пръсти, за да достигне устните му със своите. Той бе горещ и твърд и някак странно настойчив. Би могла цяла нощ да стои така притисната до него, но знаеше, че той няма да се задоволи само с целувки.
— Така е по-добре, сладка моя. — Гласът му бе изтънял, но не бе ясно дали от чая или от пронизващото го желание. — Когато започнем да се разбираме един друг, сигурен съм, че всичко между нас ще бъде много хубаво, Софи.