— Така ли постъпвахте и с любовниците си? — запита тя дръзко.
Изражението му се втвърди.
— Предупредих те неведнъж да не говориш за тези неща!
— Ти непрекъснато ми отправяш предупреждения, Джулиан. Вече започна да ми омръзва.
— Така ли? Тогава е време да разбереш, че съм способен не само на думи, но и на дела.
Той я вдигна на ръце, отнесе я до вече готовото легло и нежно я отпусна върху чаршафите. Когато тя изплашено се дръпна назад, тънката ленена нощница успя по необясним начин да се запретне чак до бедрата й. Софи вдигна очи. Джулиан бе приковал поглед върху гърците й. Тя знаеше, че връхчета им се очертават достатъчно ясно под тънката материя.
Той се измъкна от халата си, поглъщайки с поглед тялото й и голите й бедра.
— Имаш толкова хубави крака. Сигурен съм, че и всичко друго у теб е също така прекрасно.
Но Софи не го слушаше. Тя смаяно гледаше голото му тяло. Никога преди не беше виждала гол мъж, още повече напълно възбуден, и гледката беше зашеметяваща. Смяташе се за зряла и добре информирана жена, а не за наивно момиченце, което лесно може да бъде шокирано. В края на краищата, както често бе повтаряла, тя бе селско момиче.
Но половият орган на Джулиан се стори огромен на замаяните й сетива. Той стърчеше агресивно от снопчето къдрави черни косми. Силните мускули изпъкваха под гладката кожа на корема и широките му окосмени гърди. Софи си даде сметка, че едва ли ще е в състояние да му се съпротивлява.
На светлината на свещите Джулиан изглеждаше безкрайно мъжествен и безкрайно опасен, но в силата му имаше нещо необичайно властно, което я разтревожи повече от всичко.
— Не, Джулиан — промълви тя. — Моля те, не го прави. Ти ми обеща.
Страстта в очите му бързо премина в гняв, но вече заваляше думите.
— По дяволите, Софи. Проявих повече търпение от всеки друг мъж. Не споменавай повече нашето така наречено споразумение. Нямам намерение да го нарушавам.
Той се отпусна на леглото до нея и силната му ръка обгърни рамото й. Софи видя, че се унася, но вместо очакваното облекчение изпита истински шок при мисълта, че той всеки момент може да заспи.
— Софи? — Името й бе само един сънлив въпрос. — Толкова си мека, толкова си сладка. Ти знаеш, че ми принадлежиш. — Дългите тъмни мигли бавно се сведоха надолу, скривайки изумлението в очите му. — Аз ще се грижа за теб. Нима позволя да станеш като оная вещица Елизабет. По-скоро бих те удушил.
Джулиан сведе глава, за да я целуне. Софи се вцепени, но той дори не успя да докосне устните й. Простена и се срина върху възглавниците. Силните му пръсти продължиха да стискат ръката й още няколко секунди, после безводно я пуснаха.
Пулсът й бе неестествено ускорен, когато се отпусна на леглото до него. В продължение на няколко секунди не посмя да помръдне. Когато се увери, че няма опасност той да се събуди, сърцето й се успокои. Билките и изпитото преди това вино щяха да го накарат да спи непробудно до сутринта.
Софи бавно се смъкна от леглото, без да откъсва поглед от великолепно изпружените му форми. Върху белите чаршафи той изглеждаше някак особено свиреп и първичен.
Какво бе сторила!
Застанала до леглото, тя се опита да се овладее и да мисли разумно.
Не бе сигурна какво точно ще си спомня Джулиан, когато се събуди. Ако някога разбереше, че е бил упоен, гневът му щеше да е страховит и изцяло насочен към нея. Трябваше да го накара да повярва, че е постигнал целта си. Софи бързо се приближи до медицинското си сандъче. Някога Бес й бе споменала, че когато жената се люби за първи път, има някакво кървене, особено ако мъжът е невнимателен и не особено нежен. Нямаше представа дали Джулиан очаква да открие кръв върху чаршафите сутринта. Но ако я имаше, това само щеше да затвърди увереността му, че е изпълнил своя съпружески дълг.
Софи забърка един червеникав разтвор, като използва подходяща билка и остатъка от чая. После недоверчиво погледна в чашата. Цветът беше този, ала течността бе прекалено рядка. Но може би това нямаше да има значение, след като попие в чаршафа.
Приближи се до леглото и изля малко от фалшивата кръв върху мястото, където бе лежала преди малко. Тя бързо попи, оставяйки малко червеникаво кръгче. Софи се запита колко ли кръв очаква да намери върху чаршафа един мъж, който се е любил с девственица.
Намръщи се съсредоточено и най-накрая реши, че количеството червеникавокафява течност е твърде малко, за да привлече нечие внимание, и добави още. Когато се наведе, ръката й трепна нервно и течността се разплиска от чашата.