Сепната, Софи се отдръпна, при което разля още малко. Сега вече мокрото петно върху чаршафа бе наистина много голямо. Почти бе сигурна, че е прекалила.
Бързо изля остатъка от разтвора в каната. Духна свещите и пъргаво се мушна в леглото до Джулиан, внимавайки да не се допира до тежкото му мускулесто бедро.
Нямаше спасение. Щеше да й се наложи да спи поне върху част от широкото мокро петно.
Глава 4
Джулиан чу, че вратата на спалнята се отвори, после прозвучаха приглушени женски гласове. Вратата отново се затвори и той долови веселото подрънкване на приборите върху подноса със закуската, сложен върху една близка масичка.
Раздвижи се бавно, чувствайки някаква необичайна отпадналост. Имаше отвратителен вкус в устата. Мръщейки се, той опита да си спомни точно колко портвайн бе изпил предната вечер.
Отвори очи с огромно усилие. В първия момент се почувства напълно объркан. През нощта стените на спалнята му очевидно бяха сменили цвета си. Един дълъг миг той втренчено гледа непознатия китайски тапет, докато паметта му бавно започна да се възвръща.
Намираше се в леглото на Софи.
Джулиан бавно се надигна и се подпря на възглавниците, очаквайки в съзнанието му да се появи останалата част от един много приятен спомен. Но не се появи нищо освен слабо, дразнещо главоболие. Той се намръщи отново и разтърка слепоочията си.
Не бе възможно да е забравил как се е любил с новата си жена. Очакването на този момент го бе държало в болезнена възбуда твърде дълго. Цели десет дни той се бе измъчвал от странната ситуация, в която се бе оказал. И несъмнено развръзката би трябвало да остави изключително приятен спомен.
Огледа стаята и видя Софи, която стоеше до гардероба. Тя носеше същия халат, както и предишната вечер. Стоеше с гръб към него и той леко се усмихна, когато забеляза обърнатия набор на яката й. Изпита спонтанно желание да отиде при нея и да оправи парчето дантела. После реши, че ще е по-добре да свали целия халат и да я донесе обратно в леглото.
Опита се да си спомни как изглеждаха малките й, нежни гърди на светлината на свещите, но единственото, което се появи пред очите му, бяха тъмните твърди зърна, които изпъваха тънката материя на ленената нощница.
Съзнателно продължи да рови из паметта си, но установи, че не си спомня нищо освен неясната картина на жена си върху леглото, с нощница вдигната до над коленете. Голите й крака бяха грациозни и елегантни и той си припомни вълнението, с което пожела да се обвият около него.
Спомняше си също как свали халата й, когато в тялото му пламна опустошително желание. В погледа на Софи прочете уплаха и несигурност и това го ядоса. Отпусна се до нея, решен да я успокои и да я накара да го приеме. Тя беше нащрек и много нервна, но той знаеше, че ще я успокои и ще се любят. Вече му бе дала да разбере, че откликва на ласките му.
Протегна ръка към нея и…
Джулиан тръсна глава, опитвайки се да отстрани паяжините, обвили съзнанието му. Не допускаше да се е унизил дотам, че да не успее да изпълни съпружеския си дълг. До такава степен бе погълнат от желанието да направи Софи своя, че не бе възможно да е заспал по средата на процедурата, независимо колко портвайн бе погълнал преди това.
Смаян от невероятния срив в паметта си, Джулиан бавно започна да отмества завивките. Кракът му неочаквано докосна някакво твърдо място върху чаршафа — мокро петно, което бе изсъхнало през нощта. Когато погледна надолу, той се усмихна с облекчение и задоволство. Знаеше си, че ще го открие и то ще потвърди, че в края на краищата не се е унизил.
Но само миг по-късно чувството на задоволство се превърна в тревожно недоумение. Червеникавокафявото петно върху чаршафа бе прекалено голямо.
Невъзможно голямо.
Чудовищно голямо.
Какво бе сторил на своята нежна, деликатна жена?
Единственият случай, когато Джулиан бе имал работа с девственица, бе брачната му нощ с Елизабет, но горчивият опит от последвалите няколко години го караше да се съмнява, че и тогава нещата са били тъй, както трябва.
Той бе чувал обичайните мъжки хвалби и знаеше, че съвсем не е нормално жената да кърви като заклано теле. А понякога жените изобщо не кървели.
Един мъж трябваше буквално да заколи жена си, за да причини такъв кръвоизлив. Само тежки наранявания можеха да докарат нещата чак дотам.
Джулиан усети, че му се повдига при вида на ужасяващото доказателство за бруталната му непохватност. Спомни си собствените си думи: „Ти ще ми благодариш на сутринта“.
Велики боже, никоя жена, която е страдала колкото Софи през тази нощ, не би имала желание да благодари на мъжа, който така безжалостно я е наранил. Сега тя сигурно го мразеше. Джулиан притвори очи, опитвайки се отчаяно да си спомни какво точно й бе сторил. В замъгления му мозък не се появи никаква изобличаваща сцена. И все пак не можеше да пренебрегне доказателството. Той отвори очи.