— Софи? — гласът му прозвуча грубо дори в собствените му уши.
Тя подскочи, сякаш я бе ударил с камшик. Извърна се, за да го погледне, а изражението й го накара да изскърца със зъби.
— Добро… добро утро, милорд. — Очите й се разшириха, изпълнени с женско неспокойство.
— Имам чувството, че точно това утро би могло да бъде много по-добро, отколкото е. И аз съм виновен. — Той седна на ръба на леглото и посегна към халата си. Облече го бавно, опитвайки се да намери някакъв изход. Тя едва ли бе в настроение да слуша успокоителни думи. Господи, поне главата им не го болеше толкова.
— Камериерът е готов с нещата ви за бръснене, милорд.
Той не обърна внимание на думите й.
— Добре ли си? — Гласът му бе съвсем тих. Тръгна към мен, но спря, тъй като тя веднага се дръпна назад. Подпря се на гардероба и нямаше накъде да отстъпва повече, макар че желанието бе изписано съвсем ясно на лицето й. Стоеше, вкопчила ръце в бродирания муселин на дрехата си, и го гледаше разтревожено.
— Добре съм, милорд.
Джулиан едва си пое дъх.
— О, Софи, мъничката ми, какво ти направих? Наистина ли бях такова чудовище миналата нощ?
— Водата ви за бръснене ще изстине, милорд.
— Софи, не се безпокоя за температурата на водата за бръснене. Безпокоя се за теб.
— Казах, че съм добре. Джулиан, моля те, трябва да се облека.
Той простена и се приближи към нея, пренебрегвайки опита й да се отдръпне. Хвана я нежно за раменете и сведе поглед към тревожните й очи.
— Трябва да поговорим.
Тя нервно прехапа устни.
— Не сте ли доволен, милорд? Надявах се, че ще бъдете.
— Велики боже — той нежно притисна главата й към рамото си. — Единственото, което виждам, е отчаяната ти надежда, че най-сетне съм доволен. Но съм сигурен, че не искаш и да помислиш за втора подобна нощ.
— Не, милорд. Не бих искала тази нощ да се повтаря докато съм жива. — Гласът й бе приглушен, тъй както бе притисната до халата му, но той ясно усети колко отчаяно е желанието й.
Вината го разтърси. Загали гърба й успокоително и нежно.
— Ще помогне ли, ако се закълна в честта си, че никога вече няма да бъда толкова груб?
— Вашата честна дума, милорд?
Той яростно се прокле и притисна още по-силно лицето й към рамото си. Усещаше напрежението й, но нямаше никаква представа как да се пребори с него.
— Зная, че тази сутрин честната ми дума едва ли означава много за теб, но ти обещавам, че следващия път, когато се любим, ти няма да страдаш.
— Бих предпочела да не мисля за следващия път, Джулиан.
Той изпъшка.
— Мога да те разбера. — Почувствува, че тя иска да се освободи от ръцете му, но не можеше да я пусне просто така Трябваше но някакъв начин да я увери, че не е чудовището, което бе открила в него миналата нощ. — Съжалявам, мъничката ми. Не знам какво ме прихвана. Няма да повярваш, но не мога да си спомня какво точно стана. Никога не съм искал да ти причиня болка.
Тя се раздвижи и леко го отблъсна от себе си.
— Предпочитам да не го обсъждаме.
— Но се налага, иначе нещата ще ти се сторят още по-лоши, отколкото са. Погледни ме, Софи.
Тя бавно вдигна глава. Колебаеше се, после му хвърли кратък изпитателен поглед и бързо отвърна очи.
— Какво искате от мен, милорд?
За миг той стисна ръцете й в своите, после си наложи да се успокои.
— Бих искал да кажеш, че ми прощаваш и че няма да използваш действията ми от миналата нощ срещу мен. Но предполагам, че искам прекалено много тази сутрин.
Тя прехапа устни.
— Задоволена ли е гордостта ви, милорд?
— Остави моята гордост. Опитвам се да намеря начин да ти се извиня и да те накарам да повярваш, че никога вече няма да бъде толкова… неприятно за теб. — Дявол да го вземе, неприятно сигурно бе смешно слаба дума за онова, което е изпитала, докато е беснял между бедрата й. — Любовта между съпрузите трябва да бъде радостно преживяване. Трябваше да ти е приятно миналата нощ. Аз исках да ти бъде приятно. Не знам какво стана. Сигурно съм загубил всякакъв контрол върху себе си. По дяволите, напълно трябва да съм обезумял.
— Моля ви, милорд. Всичко това е толкова смущаващо. Трябва ли да го обсъждаме?
— Не разбираш ли, че не можем да оставим нещата така!
Мина известно време, преди тя предпазливо да попита:
— И защо не?
— Софи, мила, бъди разумна. Та ние сме женени. И често ще се любим. Не искам да се страхуваш от това.