— Бих искала да не говорите за любов, защото това няма нищо общо с нея — рече тя рязко.
Джулиан затвори очи и се опита да се овладее. Най-малкото, което сега дължеше на новата си жена, бе известно търпение. За съжаление търпението не бе сред основните му качества.
— Софи, кажи ми поне едно нещо. Мразиш ли ме тази сутрин?
Тя преглътна конвулсивно, без да отмества поглед от прозореца.
— Не, милорд.
— Е, това все пак е нещо. Макар и не много. По дяволите, Софи, какво ти направих миналата нощ? Сигурно съм се хвърлил върху теб, но кълна ти се, че нищо не помня.
— Действително не мога да говоря за това, милорд.
— Предполагам, че е така. — Джулиан прокара пръсти през косата си. Как можеше да очаква от нея подробно описание на действията си? Той самият не би издържал такъв смразяващ разказ. Но изпитваше отчаяна нужда да узнае какво точно й е направил. Трябваше да разбере до каква степен действително се е превърнал в дявол. Вече го измъчваха ужасни видения.
— Джулиан?
— Зная, че не е никакво извинение, скъпа, но снощи явно прекалих с пиенето. Никога вече няма да дойда в леглото ти в подобно възмутително състояние. Непростимо е. Моля те да приемеш извиненията ми и повярвай, че следващият път ще бъде много по-различно.
Софи се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Що се касае за следващия път…
Той махна с ръка.
— Зная, че не гориш от нетърпение и ти давам дума, че няма да те притеснявам. Но трябва да разбереш, че в края на краищата все някой ден ще се любим отново. Софи, този първи път за теб е като падане от кон. Ако не се качиш отново, никога няма да се научиш да яздиш.
— Е, не смятам, че това е чак толкова ужасно — промърмори тя.
— Софи!
— Да, разбира се. Съществува малкият проблем с вашия наследник. Простете ми, милорд, но за момент го бях забравила.
Той се потърси от отвращение към самия себе си.
— Не мислех за наследника си. Мислех за теб.
— Споразумяхме се за три месеца — напомни му тя тихо. — Мислите ли, че можем да се върнем към старата си уговорка?
Джулиан сподавено изруга.
— Едва ли е най-добрата идея да чакаме толкова дълго. Твоето естествено безпокойство ще се разрасне до чудовищни размери, ако цели три месеца разсъждаваш над това, което се е случило тази нощ, Софи. Обясних ти, че най-лошото вече е минало. И няма нужда да се криеш зад това споразумение, за което толкова настояваш.
— Предполагам, че е така. Особено след като ми изяснихте, че разполагам с твърде малко средства, за да ви принудя да го спазвате. — Тя се изтръгна от ръцете му и се приближи към прозореца. — Напълно бяхте прав, милорд, когато ме предупредихте, че една жена разполага с много малко власт в брака. Единственото, на което може да се надява, е честната дума на съпруга й като джентълмен.
Чувството за вина отново се надигна у него, заплашвайки да го задуши. Когато се овладя, бе готов по-скоро да срещне самия дявол, отколкото Софи. Тогава поне би могъл да отвърне на удара.
Положението беше непоносимо. Разтърсващо ясно бе, че единственият почтен изход е да се съгласи, макар и да знаеше, че нещата ще станат още по-трудни за нея.
— Ще можеш ли още веднъж да ми повярваш, ако се върнем към нашето тримесечно споразумение? — запита сурово Джулиан.
Тя му хвърли бърз поглед през рамо.
— Да, мисля, че този път ще ви повярвам. Ако се съгласите да не ме прелъстявате и да не ме насилвате.
— Миналата нощ ти обещах прелъстяване, а всъщност съм упражнил насилие. И разбирам защо разширяваш обхвата на първоначалното ни споразумение. — Джулиан се поклони официално. — Добре, Софи, макар й да съм сигурен, че не това е начинът да се оправят нещата. Но ти имаш право да настояваш, след всичко, което се е случило.
Тя сведе глава, ръцете й бяха нервно вкопчени една в друга.
— Благодаря, милорд.
— Недей да ми благодариш. Убеден съм, че правя сериозни грешка. Нещо тук изобщо не е наред. — Той тръсна глава, опитвайки се да призове спомените от изминалата нощ. Но отново се сблъска с познатата бяла стена. Да не би да обезумяваше? — Имаш думата ми, че няма да се опитвам да те прелъстя през останалото време на споразумението ни. От само себе си е ясно и, че няма да ти се натрапвам по никой друг начин. — Той понечи спонтанно да я притисне към себе си, но не посмя да я докосне. — Моля те да ми простиш.
Напусна спалнята й, чувствайки, че едва ли може да падне по-ниско в очите й, отколкото бе паднал в своите.
Следващите два дни можеха да бъдат най-щастливите в живота на Софи. Меденият месец най-сетне се превърна в онова, което отдавна бе нейна тайна мечта. Джулиан бе мил, внимателен и безкрайно нежен. Отнасяше се към нея тъй, сякаш бе рядко и безценно порцеланово украшение. Мълчаливата, нежна, чувствена заплаха, която я бе измъчвала дни наред, най-сетне бе отстранена.