Не че желанието бе изчезнало от очите му. То все още бе там, но пламъците му бяха грижливо прикрити и тя вече не се боеше, че ще излязат извън контрол. Най-сетне бе извоювала за себе си онова свободно пространство, за което толкова настояваше преди женитбата.
Но вместо да се отпусне и да се наслаждава на времето, което си бе откупила, Софи се чувствуваше нещастна. В продължение на два дни тя се бори с чувството за вина, като непрекъснато си повтаряше, че е направила единственото правилно и възможно нещо при създалите се обстоятелства. Жената имаше толкова малко власт в брака, че всички средства й се струваха оправдани.
Но подобни разумни доводи съвсем не бяха достатъчни, за да успокоят собственото й чувство за почтеност.
На третата сутрин след фалшивата си брачна нощ Софи се събуди с убеждението, че не е в състояние да продължава играта нито ден повече, камо ли до края на трите месеца.
Никога в живота си не се бе чувствала толкова ужасно. Носеше цялата отговорност за терзанията на Джулиан. Той очевидно жестоко се измъчваше заради онова, което мислеше, че й е причинил, фактът, че изобщо не й бе сторил нищо я караше да изпитва още по-голяма вина.
Тя изпи чая, донесен й от камериерката, сложи шумно чашката върху чинийката и отметна завивките.
— Какъв хубав ден, госпожо. Ще яздите ли след закуска?
— Да, Мери. Моля те, изпрати някой да попита лорд Рейвънуд дали има желание да се присъедини към мен.
— О, изобщо не се съмнявам, че негова светлост ще се присъедини — рече Мери с хитра усмивчица. — Той би приел от вас дори покана да отидете в Америка, ако го помолите. Целият персонал толкова се радва на гледката.
— На коя гледка?
— Ами на това, че той просто ще си счупи врата, само и само да ви угоди. Никога не сме го виждали такъв. Негова светлост сигурно е много щастлив, че си е намерил жена, толкова различна от предишната.
— Мери!
— Съжалявам, госпожо. Но и вие много добре знаете какво се говореше за нея в селото. Не е тайна, нали? Много луда е била, много луда. Кафявият или синият костюм?
— Мисля, че ще облека новия кафяв костюм, Мери. И стига сме обсъждали първата лейди Рейвънуд. — Софи се надяваше, че думите й са прозвучали с подобаваща твърдост. Точно днес не й се слушаше за нейната предшественичка. Терзаейки се, тя се питаше дали след като Джулиан узнае истината, няма да реши, че тя е същата интригантка като първата му съпруга.
Един час по-късно тя видя, че Джулиан я чака в голямото преддверие. Изглеждаше съвсем спокоен в елегантните си дрехи за езда. Тесните светли панталони, високите до коленете ботуши и прибраната горна дреха подчертаваха скритата сила на тялото му.
Той се усмихна, когато Софи слезе по стълбите. Показа й една малка кошница.
— Накарах готвача да ни приготви обяд за пикник. Можем да разгледаме онези старинни руини, които забелязахме на хълма над реката. Какво ще кажете, мадам? — Той се приближи и взе ръката й.
— Много мило от твоя страна, Джулиан — рече скромно Софи, опитвайки се да се усмихне. Усилията му на всяка цена да й достави удоволствие бяха трогателни, но само я караха да се чувствува още по-нещастна.
— Помоли момичето да се качи горе и да донесе някоя от твоите странни книги. Мога да понеса всичко освен Улстоункрафт. Аз също си взех нещо от библиотеката. Кой знае. Ако слънцето се задържи, ще прекараме следобеда в четене под някое дърво.
Сърцето й подскочи.
— Звучи прекрасно, милорд. — Но после се върна в действителността. Джулиан едва ли щеше да има желание да чете с нея на някоя горска поляна, ако знаеше ужасната истина.
Той я изведе навън в яркото слънце на пролетния ден. Чакаха ги два оседлани коня — една червеникава дореста кобила и Ейнджъл. Конярите стояха до тях. Джулиан се вгледа внимателно в лицето на Софи, когато сложи ръце около талията й и я вдигна на седлото. Изглеждаше облекчен от факта, че тя не потръпна от докосването му.
— Радвам се, че имаш настроение за езда днес — Той се метна на седлото и взе поводите. — Нашите утринни разходки ми липсваха през изминалите два дни. — Хвърли й бърз изпитателен поглед. — Сигурна ли си, че се чувстваш… хм… удобно?
Тя силно се изчерви и пришпори коня си.
— Съвсем удобно, Джулиан. — „Докато събера смелост да ти кажа цялата истина, и тогава ще се чувствам абсолютно ужасно“. Тя потиснато се запита дали щеше да я набие.
Час по-късно спряха до развалините на стар нормански замък, който някога се бе извисявал над реката. Джулиан слезе и се приближи до коня й. Повдигна я внимателно от седлото. Когато краката й докоснаха земята, той не побърза да я пусне.