— Какво има, милорд?
— Нищо. — Усмивката му бе някак особена. Ръцете му бавно освободиха талията й и той грижливо оправи перото, паднало напред върху периферията на малката кафява шапка. Перото се люлееше под типичния чудноват ъгъл.
Софи въздъхна.
— И това бе една от причините за провала ми при първия ми сезон в Лондон. Независимо от усилията на камериерката да подреди косата и тоалета ми, винаги пристигах на бала или в театъра в такъв вид, сякаш току-що ме е блъснала карета. Бих искала да живея в някакво друго време, когато хората не е трябвало да се грижат за толкова много дрехи.
— Не бих имал нищо против да живея с теб в това време. — Джулиан се усмихна още по-широко, докато я оглеждаше. В яркозелените му очи имаше смях. — Щяхте да изглеждате чудесно, ако се разхождахте в доста по-оскъдно облекло, мадам.
Тя усети, че кръвта отново изби в бузите й. Извърна се бързо и закрачи към запустялата купчина камъни, която представляваха останките на стария замък. По всяко друго време Софи би решила, че руината е очарователно живописна. Но днес тя изобщо не бе в състояние да задържи вниманието й.
— Прекрасна гледка, нали? Напомня ми за един стар замък в земите на Рейвънуд. Трябваше да донеса скицника си.
— Не исках да те смутя, Софи — рече тихо Джулиан, пристъпвайки зад нея. — Нито пък да те изплаша, припомняйки ти онази нощ. Само се опитах да се пошегувам. — Той докосна рамото й. — Извини ме за липсата на деликатност.
Софи притвори очи.
— Не си ме изплашил, Джулиан.
— Всеки път, когато се отдалечаваш по този начин, се тревожа, че отново съм ти дал повод да се боиш от мен — увери я нежно той. — Напълно съзнавам, че ще мине много време, преди да успея да се реабилитирам пред теб.
— О, Джулиан, ако кажеш само още една дума за извинение, ще започна да крещя. — Тя отстъпи встрани, без да смее да го погледне.
— Софи? Какво има пък сега, по дяволите? Съжалявам, че не те интересуват извиненията ми, но не ми остава нищо друго, освен да се опитвам да те убедя, че са напълно искрени.
Тя всеки миг щеше да се разплаче.
— Ти не разбираш — произнесе нещастно Софи. — Причината, че не искам да слушам повече извинения е, че те са… те са напълно ненужни.
Няколко мига изминаха в мълчание, преди Джулиан да каже тихо:
— Не се опитвай да правиш нещата по-лесни за мен.
Тя конвулсивно стисна малкия си камшик за езда.
— Не се опитвам да правя нещата по-лесни. Искам да ти изясня някои обстоятелства, по отношение на които аз… аз съзнателно те подведох.
Отново настана мълчание.
— Не те разбирам. Какво искаш да кажеш, Софи? Че не съм те любил така грубо, както си мисля? Моля те, не си прани труда. И двамата знаем истината.
— Не, Джулиан, ти не знаеш истината. Само аз я знам. Трябва да ви направя едно признание, милорд, и мисля, че то много ще ви разгневи.
— Не и щом и свързано с теб, Софи. В никакъв случай.
— Запомнете думите си, милорд, но здравият разум ми казва, че едва ли ще успеете.
Тя събра цялата си смелост, но все още не смееше да се и върне към него.
— Причината, поради която няма нужда да се извинявате за онова, което сте направил онази нощ, е, че не направихте нищо.
— Какво?
Софи закри очи с ръка. При това неволно закачи шапката си и перото отново увисна напред.
— Искам да кажа, че не направихте онова, което смятате, че сте направил.
Тишината, последвала думите й, й се стори оглушителна, преди Джулиан да заговори отново.
— А кръвта, Софи? Имаше толкова много кръв?
Тя заговори бързо, плашейки се, че смелостта всеки миг може да я напусне.
— За свое оправдание съм длъжна да изтъкна, че вие бяхте на път да нарушите нашето споразумение. Бях нервна и много, много ядосана. Надявам се, че ще го имате предвид, милорд. Вие повече от всеки друг знаете какво означава да имаш буен характер.
— Софи, за какво говориш, по дяволите? — Гласът му вече бе прекалено тих.
— Опитвам се да обясня, милорд, че през онази нощ вие не упражнихте насилие. Вие, така да се каже, просто заспахте. — Софи най-сетне се извърна бавно към него. Той стоеше недалеч от нея, ръката му, отпусната до бедрото, стискаше камшика за езда. Смарагдовият поглед бе по-студен от водите на Хадес.
— Заспал съм?
Софи кимна и се загледа съсредоточено над рамото му.
— Сложих едни билки в чая ви. Спомняте ли си, споменах ви, че имам нещо по-добро от портвайна за сън.
— Спомням си — изрече той с някакво ужасяващо спокойствие. — Но ти също пи от чая.