Тя поклати глава.
— Само се престорих, че пия. Вие бяхте толкова погълнат от упреците си към госпожица Улстоункрафт, че изобщо не забелязахте какво правя.
Той направи крачка към нея. Камшикът нервно потупваше бедрото му.
— Кръвта? Тя беше навсякъде по чаршафа.
— Пак билки, милорд. След като заспахте, ги смесих с чая и направих едно червеникаво петно. Само че не знаех колко да излея, бях нервна и петното стана по-голямо, отколкото си мислех.
— Ти си разляла чай? — повтори той бавно.
— Да, милорд.
— Достатъчно, за да си мисля, че съм те разкъсал по най-свиреп начин?
— Да, милорд.
— И ми казваш, че нищо не се е случило през онази нощ? Абсолютно нищо?
Силният дух на Софи се събуди отново.
— Ами нали вие казахте, че ще ме съблазните, макар и да ви заявих изрично, че не го желая. Дойдохте в стаята ми въпреки възраженията ми и аз действително се почувствувах измамена. Тъй че, не че нищо нямаше да се случи, ако разбирате какво искам да кажа. А нищо не се случи, защото взех някои мерки да го предотвратя. Не само вие имате характер, милорд.
— Ти си ме упоила? — Недоверие и гняв се промъкваха в гласа му.
— Бе обикновен чай за сън, милорд.
Камшикът на Джулиан шибна силно ботуша му, слагайки край на обясненията й. Очите му горяха с ослепителен зелен блясък.
— Ти си ме упоила с някоя от твоите проклети билки, а после си нагласила нещата, за да помисля, че съм те изнасилил?!
Тази брутална констатация наистина не търпеше възражения. Софи сведе глава. Перото отново падна над очите й.
— Сигурно за вас изглежда по този начин, милорд. Но никога не съм имала намерение да ви карам да мислите, че сте… че сте ме наранил. Само исках да повярвате, че сте изпълнил онова, което наричате съпружески дълг. Изглеждахте така нетърпелив да предявите правата си.
— И си решила, че ако съм се възползувал от тези си права, ще те оставя на мира през следващите няколко месеца?
— Струваше ми се, че поне за известно време щяхте да се успокоите. И ще склоните отново да се върнем към нашето споразумение.
— Софи, ако още веднъж споменеш това проклето споразумение, със сигурност ще те удуша. Или най-малко ще изпробвам камшика си върху задните ти части.
Тя храбро вирна глава.
— Очаквах да проявите насилие, милорд. Всички знаят, че имате демоничен характер.
— Така ли? В такъв случай съм много изненадан, че сама ме доведе тук, за да направиш своята велика изповед. Никой наоколо няма да чуе виковете ти за помощ, ако реша още сега да те накажа.
— Не исках да намесвам прислугата — прошепна Софи.
— Колко благородно, скъпа. Ще ми простиш, ако все пак се усъмня, че жена, способна да упои съпруга си, би се тревожила за мнението на слугите. — Очите му се присвиха. — Господи, какво ли са си помислили, когато са сменяли чаршафите сутринта!
— Обясних на Мери, че съм разляла чая си в леглото.
— С други думи, аз съм единственият, който е повярвал в бруталното изнасилване. Е, все пак и това е нещо.
— Съжалявам, Джулиан. Наистина съжалявам. Единственото, което мога да кажа в своя защита, е, че бях много уплашена и ядосана. Мислех, че се разбираме толкова добре, че започваме да свикваме един с друг, и тогава ти изведнъж ме заплаши.
— Възможно ли е мисълта, че ще се любим, толкова да те плаши, че да стигнеш до подобни крайности? По дяволите, Софи, та ти не си някое зелено хлапе! Ти си зряла жена и знаеш много добре защо се ожених за теб.
— Вече ви обясних, милорд. Не се боя от акта като такъв — изрече вбесено тя. — Но ми е необходимо време, за да ви опозная. Исках да свикнем един с друг като мъж и жена. Не желая заради вашия интерес да се превърна в разплодна кобила, която, след като е изпълнила предназначението си, отново ще бъде върната по селските пасища. Признайте, че точно така си представяхте нещата, когато се оженихте за мен.
— Нищо няма да призная. — Камшикът още веднъж шибна ботуша му. — От моя гледна точка ти си тази, която наруши нашето основно брачно споразумение. Моите изисквания бяха твърде малко. Ако си спомняш, едното от тях бе никога да не ме лъжеш.
— Джулиан, аз не съм те лъгала. Може би те подведох, но ти разбираш, че…
— Ти ме излъга — сряза я той грубо. — И ако през изминалите два дни аз не се задушавах от собствената си вина, сигурно щях много бързо да го усетя. Всички признаци бяха на лице. Ти нито веднъж не ме погледна в очите. Ако не смятах, че го правиш, защото не можеш да понесеш вида ми, веднага щях да разбера, че ме мамиш.
— Съжалявам, Джулиан.
— Когато приключим с всичко това, ще съжалявате още повече, мадам. Аз не съм склонен да проявявам глупавата снизходителност на вашия дядо и вие скоро ще се убедите в това. Мислех, че вече сте го проумяла, но очевидно урокът трябва да бъде по-ясен.