— Джулиан!
— Качвай се на коня.
Софи се колебаеше.
— Какво смятате да правите, милорд?
— Ще ти съобщя, когато реша. А междувременно ще те подложа на крайно мъчителното изпитание да се тревожиш по въпроса.
Тя тръгна бавно към коня си.
— Знам, че си разгневен, Джулиан. И може би го заслужавам. Но бих желала да ми кажеш как смяташ да ме накажеш. Не мога да живея в такава тревога.
Ръцете му хванаха талията й тъй неочаквано, че тя подскочи. Той я сложи на седлото, видимо едва владеейки се. После за миг я погледна отдолу със студена ярост.
— След като си позволявате да погаждате номера на съпруга си, мадам, ще трябва да се научите и да живеете с тревогата за неговото отмъщение. А аз ще си отмъстя, Софи. Изобщо не се съмнявай. Нямам никакво намерение да ти позволя да се превърнеш в същата неконтролируема мръсница, каквато беше първата ми жена.
Преди тя да успее да отговори, той се отдалечи и се метна върху жребеца си. Без нито дума повече го пришпори в галоп към къщи, оставяйки Софи да го последва.
Тя пристигна половин час по-късно и с тревога установи, че обичайното весело оживление на прислугата е изчезнало. „Елсингтън парк“ се бе превърнал в мрачно и неприветливо място.
Икономът я погледна с тъга, когато тя унило влезе в хола.
— Тревожехме се за вас, милейди — рече той мило.
— Благодаря, Тайсън. Но както виждате, всичко е наред. Къде е лорд Рейвънуд?
— В библиотеката, милейди. Нареди никой да не го безпокои.
— Разбирам. — Софи бавно тръгна към стълбите, поглеждайки заплашително затворената врата на библиотеката. За момент се поколеба. После прибра полата си за езда и се затича нагоре, без да обръща внимание на угрижените погледи на слугите.
Джулиан се появи на вечеря, за да обяви своето отмъщение. Когато седна на масата с израз на неумолима твърдост в очите, Софи разбра, че го е замислил не без помощта на бутилка вино.
Над трапезарията се спусна потискащо мълчание. Стори й се, че всички фигури от фреските по тавана я гледат обвиняващо.
Тя направи всичко възможно да изяде рибата си, преди Джулиан да отпрати иконома и лакея с едно кратко кимване. Софи затаи дъх.
— Утре заран заминавам за Лондон — бяха първите думи на Джулиан.
Отчаяна надежда обзе Софи.
— Ще заминем за Лондон?
— Не, Софи. Не ние ще заминем за Лондон. Аз ще замина. А моята скъпа малка съпруга-интригантка ще остане тук, в „Елсингтън парк“. Ще изпълня твоето най-съкровено желание. Можеш да прекараш остатъка от твоите прекрасни три месеца в пълно спокойствие. Обещавам ти най-тържествено, че няма да ти досаждам.
Най-сетне тя разбра, че Джулиан смята да я изостави тук, в дивотията на Норфолк. Преглътна шокирана.
— Ще се чувствам самотна, милорд.
Той се усмихна с жестока изтънченост.
— Доста самотна, като се има пред вид, че ще се лишиш от компанията на един удушен от чувство на вина съпруг. Все пак ще имаш на разположение отлично обучена прислуга. Сигурно ще ти е забавно да лекуваш болните им гърла и възпалените им жлъчки.
— Джулиан, моля те, предпочитам да ме набиеш и да приключим с всичко това.
— Не ме изкушавай — посъветва я той сухо.
— Но аз не искам да стоя тук сама. В споразумението ни бе включено и това, да не ме заточваш в провинцията, когато ходиш в Лондон.
— И смееш да споменаваш за това налудничаво споразумение след всичко, което направи!
— Съжалявам, че не ви е приятно, милорд, но вие ми обещахте някои неща, преди да се оженим. Според мен веднъж вече бяхте на път да нарушите клетвата си, а сега отново искате да го направите. Не е… не е честно от ваша страна.
— Само не ми говори за честност, Софи! Ти си жена и знаеш твърде малко по въпроса! — изрева той.
Тя го погледна смаяно.
— Но уча доста бързо.
Джулиан изруга през зъби и хвърли салфетката си.
— Не ме гледайте така, сякаш съм опетнил честта си, мадам. Уверявам ви, че не нарушавам клетвата. Все някога и вие ще дойдете в Лондон, но не и преди да изпълните дълга си на съпруга.
— Моят дълг?
— В края на вашите прекрасни три месеца аз ще се върна в „Елсингтън парк“ и ще обсъдим въпроса. Вярвам, дотогава ще сте решила, че можете да понасяте моето докосване. По един или друг начин, мадам, аз ще получа от този брак онова, което искам.
— Наследник и никакви неприятности.
Той ядосано сви устни.
— Вече ми създаде достатъчно неприятности, Софи. Дано да си доволна, защото няма да ти позволя повече да ми тровиш живота.