Софи стоеше отчаяна сред мраморните статуи в преддверието и с храбро вдигната глава наблюдаваше Джулиан, който се готвеше да отпътува. Когато камериерът му започна да товари багажа в каретата, негова светлост се сбогува с новата си съпруга с хладна официалност.
— Бих желал да сте доволна от брака си през следващите два месеца и половина, мадам.
Той понечи да се обърне, но се спря и презрително изруга, виждайки развързаната панделка в косата й. Приближи се, върза я с нервно, нетърпеливо движение, после тръгна. Ехото на подкованите му ботуши еча дълго в мраморното преддверие.
Софи изтърпя една седмица на унизително заточение, преди силният й дух отново да се пробуди. Тя реши, че не само е страдала достатъчно, за да изкупи провинението си, но и че е направила сериозна тактическа грешка в отношенията със своя съпруг.
В момента, когато реши да последва Джулиан в Лондон, светът й се стори много по-хубав.
Ако наистина се налагаше да научи някои неща, за да се справи със съпруга си, то Джулиан също трябваше да понаучи това онова, за да се справи с жена си. Софи реши да започне брака си отначало.
Глава 5
Джулиан забеляза потиснатото настроение в своя клуб, още щом прекрачи прага.
— Тук е мрачно като на погребение — обърна се той към приятеля си Майлс Търгуд. — Или като на бойно поле — прибави след минута размисъл.
— А ти какво очакваше? — Върху красивото младо лице на Майлс бе изписано същото строго изражение, както и на останалите мъжки лица в помещението. Но в живите му сини очи просветваше познатото иронично пламъче. — Така е във всички клубове в Сейнт Джеймс и навсякъде другаде тази вечер. Мрак и печал се спуснаха над целия град.
— Предполагам, че днес е излязла първата част от скандалните „Мемоари“ на Федърстоун.
— Точно както бе обещал издателят. Съвсем навреме. И както разбрах, са се разпродали за не повече от час.
— Съдейки по мъртвешкия израз на всички лица, допускам, че великата Федърстоун е изпълнила заплахата си да назове имена.
— И тези на Гластънбъри и Плимптън, между другото. — Майлс кимна към другия край на салона. Повече от ясно бе, че двамата лордове на средна възраст, седнали там пред бутилка портвайн, са потънали в дълбоко униние.
— Ще има и други в следващото издание, както се говори. — Устните на Джулиан изтъняха, докато той сядаше, вземайки един брой на „Газет“. — Само една жена може да разтревожи духовете повече, отколкото новината за избухването на нова война.
Той прегледа заглавията, търсейки обичайните съобщения за изхода на битките и списъка на убитите в изглежда безкрайната война на полуострова.
Майлс леко се усмихна.
— Лесно ти е на теб да говориш така спокойно за „Мемоарите“ на Федърстоун. Новата ти жена не е в града, за да види вестниците. Гластънбъри и Плимптън нямаха тоя късмет. Говори се, че лейди Гластънбъри наредила на иконома да не пуска бедния лорд в собствената му къща, а съпругата на Плимптън вдигнала такъв скандал, че и покривът затреперил.
— И сега двамата се крият тук, в клуба.
— А къде другаде да идат? Това е последното им убежище.
— Те са просто двама глупаци — заяви Джулиан и за момент замълча, за да прочете някакво телеграфно съобщение за войната.
— Глупаци, а? — Майлс се отпусна в креслото и погледна своя приятел със смесица от ирония и респект. — Може би ти ще им дадеш някой мъдър съвет как да се справят с една ядосана съпруга? Не всеки е в състояние да убеди жена си да се оттегли в провинцията.
Джулиан не се поддаде на провокацията. Знаеше, че Майлс и всичките му приятели изгарят от любопитство да научат нещо за новата му жена.
— Гластънбъри и Плимптън е трябвало да се погрижат „Мемоарите“ да не попаднат никога в ръцете на съпругите им.
— И как би могло да се осъществи това? Лейди Гластънбъри и лейди Плимптън сигурно са изпратили слугите си да чакат заедно с всички останали пред издателството днес следобед.
— След като Гластънбъри и Плимптън не са в състояние да се справят с жените си, те напълно си заслужават съдбата — каза безсърдечно Джулиан. — Един мъж трябва да е способен да въведе ред в дома си.
Майлс се наведе напред и сниши глас.
— Говори се, че Гластънбъри и Плимптън са имали възможност да се спасят, но не са се възползвали от нея. Великата Федърстоун е решила, че изобличаването им ще послужи за урок на останалите и те ще бъдат по-податливи на внушенията й.
Джулиан вдигна поглед.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Не си ли чувал за писмата, които Шарлот изпраща на бившите си любовници? — изрече един дълбок ленив глас.
Джулиан вдигна вежди, когато новодошлият се отпусна в креслото срещу него с демонстративно отегчение.