— Какви са тия писма, Даргейт?
Майлс кимна.
— Кажи му за писмата.
Гидиън Ксавие Даргейт, единствен племенник и наследник на стария ерген и безпътен разсипник граф Даргейт, се усмихна със своята малко жестока усмивка. Орловите черти ни лицето му в този миг напомняха на хищна птица. Студените сребристосиви очи засилваха това впечатление.
— Е, какво, това са някакви малки бележчици, които великата Федърстоун изпраща на ръка до всички потенциални жертви. Изглежда, срещу определена сума един мъж може да си спести споменаването в „Мемоарите“.
— Изнудване — отбеляза гневно Джулиан.
— Несъмнено — промърмори Даргейт с привидно безразличие.
— Един мъж не бива да се поддава на изнудване. Така само би поощрил и по-нататъшни искания.
— Гластънбъри и Плимптън вероятно са си казали същото — продължи Даргейт. — И в резултат на това не само са били обрисувани в „Мемоарите“, но и са били малтретирани върху хартията. Явно великата Федърстоун не е била особено впечатлена от тяхната мъжественост в будоара й.
Майлс изпъшка.
— Чак толкова подробни ли са „Мемоарите“?
— Боя се, че е така — каза сухо Даргейт. — Пълни са с всевъзможни незначителни подробности, които само една жена би запомнила. Например дали някой мъж се е къпал и е сменил бельото си, преди да я посети. Какво има, Майлс? Ние никога не сте бил сред покровителите на Шарлот, нали?
— Не, но Джулиан за кратко време беше — ухили се безочливо Майлс.
Джулиан махна с ръка.
— Бог да ми е на помощ, но това бе много отдавна. Сигурен съм, че Шарлот вече ме е забравила.
— Не бих разчитал на това — предупреди го Даргейт. — Такива жени имат добра памет.
Не се измъчвай, Джулиан — добави Майлс съчувствено, — с малко късмет жена ти никога няма да научи за „Мемоарите“.
Джулиан изръмжа нещо и се върна към вестника си. Проклет да бе, ако позволеше това да стане.
— Кажи ни, Рейвънуд — намеси се мазно Даргейт, — кога смяташ да въведеш новата графиня в обществото? Знаеш, че всички са крайно нетърпеливи да я видят. Не може вечно да я криеш.
— Вниманието на обществото сега е достатъчно ангажирано с маневрите на Уелингтън в Испания и „Мемоарите“ на Федърстоун — отвърна спокойно Джулиан.
Търгуд и Даргейт понечиха едновременно да протестират, но студеното и недостъпно изражение на Джулиан ги накара бързо да променят намерението си.
— Мисля, че може да поръчаме още една бутилка вино — каза любезно Даргейт. — Ожаднях доста след цяла вечер на игралната маса. Ще ми правите ли компания?
— С удоволствие. — Джулиан остави вестника настрана.
— Смятате ли да се отбиете на вечеринката у лейди Ийстуел тази вечер? — осведоми се Майлс. — Сигурно ще е интересно. Според клюките днес лорд Ийстуел е получил една от изнудваческите бележчици на Шарлот. Всички се питат дали лейди Ийстуел вече знае.
— Аз много уважавам Ийстуел — каза Джулиан. — Виждал съм го по време на боевете на континента. Както и ти, Даргейт. Този човек е достатъчно силен, за да даде отпор на враговете си. И сигурно ще успее да се справи и с жена си.
Даргейт се ухили със своята невесела усмивка.
— Хайде, Рейвънуд, и двамата знаем, че да се биеш с Наполеон е нищо в сравнение с това да застанеш срещу една разгневена жена.
Майлс кимна убедено, макар всички да знаеха, че никога не се е женил и не е имал сериозни връзки.
— Постъпил си много мъдро, като си оставил жена си в провинцията, Рейвънуд. Много мъдро, наистина. Тук можеше да ти създаде неприятности.
През цялата седмица, прекарана в Лондон, Джулиан се бе опитвал да се убеди именно в това. Но и тази вечер, както и всяка друга, не бе съвсем сигурен, че е взел правилно решение.
Истината бе, че Софи му липсваше. Това бе тъжно, необяснимо и крайно мъчително чувство. И в никакъв случай не можеше да бъде пренебрегнато. Какъв глупак бе, че я остави на село. Със сигурност имаше и друг начин да уреди отношенията си с нея.
За нещастие, когато тръгна, не бе в състояние да разсъждава разумно.
Потиснато мислеше за всичко това, когато напусна клуба си късно вечерта. Качи се в чакащата го карета и мрачно се вгледа в нощните улици, когато кочияшът шибна конете.
Да, той все още пламваше от гняв, когато си спомняше за номера, погоден му от Софи през онази съдбоносна нощ. По няколко пъти на ден си повтаряше колко важно е да й даде сериозен урок сега, в началото на брака им, докато тя все още бе относително наивна и покорна. Софи в никакъв случай не биваше да заживява с мисълта, че може да го манипулира.