Но колкото и често да си припомняше нейната нечестност и необходимостта подобни прояви да се пресичат още в зародиша, в паметта му непрекъснато изникваха и съвсем други представи, свързани със Софи. Липсваха му утринните им разходки, интелигентните разговори за стопанисването на земята и играта на шах вечер.
Липсваше му нейното съблазнително женствено ухание, начинът, по който вирваше брадичка, когато се готвеше да го предизвика, нежната невинност, струяща от тюркоазените й очи. Непрекъснато се улавяше, че копнее за щастливата й закачлива усмивка, спомняше си дори нейната загриженост за здравето на слугите и арендаторите.
Много пъти през изминалата седмица си бе задавал въпроса коя ли част от тоалета й точно в този момент не е както трябва. Достатъчно бе само да притвори очи, за да види пред себе си чудновато килнатата й шапка за езда или скъсания подгъв на полата. Със сигурност на камериерката й никак не й бе лесно.
Софи бе твърде различна от първата му жена. Елизабет се обличаше безупречно — всяка къдрица на мястото, всяко дълбоко изрязано деколте идеално оформено, за да разкрие по най-вълнуващ начин прелестите й. Първата графиня Рейвънуд запазваше своето елегантно съвършенство дори в спалнята. Тя бе красива богиня на съблазънта в изкусно скроените си нощници, създадена да влудява мъжете и да ги погубва. На Джулиан и до днес му призляваше при мисълта колко дълбоко бе оплетен в копринените паяжини на тази вещица.
Той решително прогони старите спомени. Бе избрал Софи за своя жена именно заради разликата между нея и Елизабет и щеше да направи всичко, за да останат нещата така и занапред. Каквото и да му костваше, нямаше да позволи на Софи да поеме същия ослепителен и гибелен път като Елизабет.
Но колкото и да бе сигурен в целта си, той далеч не бе убеден, че е намерил най-удачните средства за нейното постигане. Да остави Софи на село като че ли бе грешка. Не само че така тя нямаше подходяща опека, но и самият той бе обречен на скука и безделие в Лондон.
Каретата спря пред внушителната градска къща на Джулиан. Той хвърли навъсен поглед към входната врата, представяйки си самотното легло, което го очакваше. Ако бе в настроение, щеше да нареди на кочияша да обърне и да тръгне към „Тревър скуеър“. Мариан Харууд щеше да е повече от готова да го приеме.
Но дори представата за жизнерадостната и чувствена „ла бел Харууд“ не бе в състояние да го изтръгне от самоналоженото му отшелничество.
Два дни след като пристигна в Лондон Джулиан ясно си даде сметка, че единствената жена, с която болезнено копнее да бъде в леглото, е собствената му съпруга.
Страстта му по нея бе естественият резултат от факта, че онова, което по право му принадлежеше, му бе отказано, реши той, докато слизаше от каретата и се изкачваше по стълбите. Но бе сигурен поне в едно: следващият път, когато отведеше Софи в леглото, и двамата щяха да си спомнят случая много ясно.
— Добър вечер, Гупи — поздрави Джулиан иконома, посрещнал го на вратата. — Защо не спите? Казах да не ме чакате.
— Добър вечер, милорд. — Гупи смутено се изкашля застанал встрани от господаря си. — Създаде се известно объркване тази вечер и все още никой не си е легнал.
Джулиан, който се бе запътил към библиотеката, спря и се обърна, леко намръщен. Гупи бе на петдесет и пет, човек с достатъчно опит и съвсем не склонен да драматизира нещата.
— Объркване?
Изражението на иконома бе подобаващо любезно, но в очите му се четеше едва прикрито вълнение.
— Графинята на Рейвънуд пристигна и се настани, милорд. Моля за извинение, но прислугата би могла да й устрои далеч по-подобаващ прием, ако знаехме за пристигането й. Боя се, че бяхме малко изненадани. Но все пак се справихме.
Джулиан се вцепени. За момент изобщо престана да мисли. Софи е тук. Сякаш всичките му мрачни мисли по пътя тази вечер като с магическа пръчка бяха предизвикали появата на жена му.
— Разбира се, че сте се справили, Гупи — рече той механично. — Никога не съм се съмнявал в твоите способности, Както и в тези на прислугата. Къде е сега лейди Рейвънуд?
— Оттегли се преди малко, милорд. Мадам е, ако ми позволите да се изразя така, извънредно мила. Госпожа Пийбоди я настани в стаята, свързана с вашата, естествено.
— Естествено. — Джулиан забрави за намерението си да се приспи с една последна чаша портвайн. Мисълта, че Софи е горе, в леглото, го разтърси. Той тръгна към стълбите.
— Лека нощ, Гупи.
— Лека нощ, милорд.
Гупи си позволи една съвсем дискретна усмивчица, докато заключваше вратата.
Софи е тук. Топла вълна се разля във вените на Джулиан. Но той моментално се опита да я заглуши, напомняйки си, че с идването си в Лондон новата му съпруга открито се изправя срещу него. Неговата послушна, малка селска женичка ставаше все по-непокорна.