— Да, добре, напълно съзнавам, че съм далеч от твоя образец за съпруга. Но, честно казано, Джулиан, твоите изисквания са прекалено строги.
— Строги? Мадам, та аз не съм искал от вас нищо, освен известна степен на…
— Джулиан, моля те, не искам да споря с теб. Опитвам се да поправя нещата. Бракът ни започна лошо и признавам, че вината е най-вече моя. Поне ми дай възможност да ти покажа, че съм готова да бъда по-добра.
Последва дълго мълчание. Джулиан стоеше неподвижен, разглеждайки безцеремонно разтревоженото й лице на светлината на свещта. Върху неговото собствено лице бе изписано демонично спокойствие. На Софи й се стори, че никога не е приличал повече на дявол.
— Искам да бъда напълно сигурен, че те разбирам. Значи, смяташ за възможно да превърнем това в един нормален брак?
— Да, Джулиан.
— И вече ще имам достъп до леглото ти?
Тя бързо кимна, пуснатите коси се разпиляха по раменете й.
— Да — повтори тя. — Знаеш ли, Джулиан, с помощта на дедуктивната логика стигнах до заключението, че си прав. Бихме се разбирали далеч по-добре, ако нещата между нас са нормални.
— С други думи, опитваш се да ме подкупиш, за да ти позволя да останеш в Лондон — обобщи той с копринен глас.
— Не, не е вярно. — Софи отметна завивките и скочи разтревожено от леглото. Със закъснение се сети, че платът на нощницата й е съвсем ефирен. Грабна халата и го притисна към гърдите си. Джулиан дръпна дрехата от ръката й и я хвърли настрана.
— Този жест е излишен, скъпа! Забрави ли, че си решила да ме съблазниш? Време е да усвоиш това високо изкуство.
Софи безпомощно погледна халата на пода. В полупрозрачната нощница се чувствуваше съвсем разголена и ужасно уязвима. Сълзи на безсилие изпълниха очите й. За миг се изплаши, че ще се разплаче.
— Моля те, Джулиан — повтори тя тихо. — Дай ми възможност. Ще направя всичко, за да успее бракът ни.
Той вдигна свещта, за да види по-добре лицето й. После мъчително дълго мълча.
— Знаеш ли, мила — каза най-сетне. — Вярвам, че ще ми станеш добра жена. След като те накарам да разбереш, че не съм марионетка, която танцува по твое желание.
— Никога не съм искала нещо подобно, милорд. — Софи прехапа устни, разтърсена от силата на гнева му. — Съжалявам искрено за онова, което се случи в „Елсингтън парк“. Знаете, че нямам никакъв опит като съпруга. И само се опитах да се защитя.
Той преглътна една ругатня.
— Мълчи, Софи. Всеки път, щом заговориш, звучиш все по-малко и по-малко като примерна съпруга.
Софи не обърна внимание на съвета му. Знаеше, че в този момент думите са единственото полезно оръжие в оскъдния й арсенал. Нерешително докосна ръкава на копринения му халат.
— Нека остана в града, Джулиан. Действително имам намерение да поправя брака ни. Кълна ти се, ще положа всички усилия.
— Наистина ли? — Той я наблюдаваше със студени искрящи очи.
Софи почувствува, че нещо в нея започва бавно да се свива и умира. Бе толкова сигурна, че ще успее да го убеди да й даде още един шанс. През краткия меден месец в „Елсингтън парк“ й се стори, че вече познава добре този мъж. Той не бе склонен да проявява преднамерена жестокост и непочтеност към хората. И тя разчиташе, че тези принципи важат и за отношенията му с жените.
— Сигурно съм се лъгала — каза тя. — Надявах се, че ще ми дадете още една възможност, както на арендаторите, неуспели да се издължат навреме.
В един миг той изглеждаше напълно объркан.
— И ти се приравняваш с някой от моите арендатори?
— Мислех, че сравнението е подходящо.
— Сравнението е абсолютно идиотско.
— Е, тогава няма никаква надежда да оправим нещата между нас.
— Грешиш, Софи. Казах ти, че един ден ще ми станеш добра жена и наистина го мисля. Въпросът е как действително да го постигнем. Ти имаш да учиш толкова много.
„Както и ти — помисли си Софи. — И кой би могъл да те научи по-добре от съпругата ти?“ Но тя не биваше да забравя, че е изненадала Джулиан през нощта, а мъжете не обичат особено изненадите. Съпругът й се нуждаеше от време, за да приеме факта, че тя е под неговия покрив и смята да остане.
— Обещавам да не ви създавам никакви неприятности, ако ми позволите да остана в Лондон, милорд.
— Хм, значи никакви неприятности. — За секунда пламъкът на свещта разкри нещо като закачлива искрица в студения му поглед. — Не можеш да си представиш колко това ме успокоява, Софи. Сега лягай да спиш. Утре заран ще ти съобщя решението си.