Притежаваше също непоколебим оптимизъм, жив интерес към всичко наоколо, както и забележително свободомислие. Бе източник на всевъзможни кроежи и планове и се въодушевяваше неимоверно от всяка нова идея, изпречила се на пътя й. Екзотичният египетски стил на градската й къща извънредно много й подхождаше. Дори странните тапети, украсени с малки мумии и сфинксове, изглеждаха добър фон за лейди Фани.
Колкото и оригинални да бяха египетските мотиви в дома й, Софи с облекчение установи, че по отношение на облеклото лелята на Джулиан притежава вродено и безпогрешно чувство за стил. И през миналата седмица тя го бе използвала неведнъж в нейна услуга. Гардеробът й вече бе пълен с изящни произведения на последната мода, а и още доста рокли все още не бяха готови. Когато Софи събра кураж, за да изрази безпокойството си по отношение на значителните разходи, Фани весело се засмя и само махна с ръка.
— Джулиан може да си позволи да облича стилно жена си и дори е длъжен да го прави, ако изобщо трябва да обсъждаме този въпрос. Не се тревожи за сметките, мила. Достатъчно е да ги плащаш от твоите пари, а ако не ти стигнат, не се стеснявай да поискаш още от Джулиан.
Софи бе ужасена.
— Но как да му искам още? Та той и бездруго е изключително щедър.
— Глупости. Ще ти кажа една тайна за моя племенник. По природа той не е свидлив и стиснат, но за нещастие няма интерес да харчи пари за друго освен за подобряване на земята, овце и коне. От време на време трябва да му напомняш, че и една жена има някои нужди.
„Също както трябва да му напомня, че има и жена“ — каза си Софи. Напоследък тя почти не виждаше съпруга си.
Хари, както наричаха приятелката на Фани, бе нейна пълна противоположност, макар и да бе горе-долу на същата възраст. Тя бе нисичка и закръглена и притежаваше непоклатимо спокойствие, което нищо не можеше да наруши. Нейната сдържаност бе идеалният фон за непресекващото въодушевление на лейди Фани. Носеше импозантни тюрбани и монокъл на черна панделка, предпочиташе аления цвят, защото смяташе, че той най-добре подхожда на очите й. Досега Софи не бе виждала Хариет Ратънбъри облечена в някакъв друг цвят. Ексцентричността й отиваше по някакъв неопределим начин.
За щастие Софи хареса двете жени още от пръв поглед и в това отношение имаше късмет, защото Джулиан я бе оставил повече или по-малко на тяхната компания. Виждаше твърде рядко съпруга си през изминалата седмица, а в спалнята й той изобщо не се бе появявал. Не бе съвсем сигурна как точно да си обясни ситуацията, но благодарение на новите си приятелки нямаше много време да умува по въпроса.
— Е, тогава — обърна се Фани към Ан, която вече разрязваше страниците на малката книжка — не е нужно да ни държиш в очакване повече от необходимото. Започвай веднага да четеш.
Софи хвърли поглед към домакинята.
— Нима тези „Мемоари“ наистина са писани от някаква куртизанка?
— Не от някаква, а от най-голямата — увери я Фани. — Шарлот Федърстоун бе кралицата на лондонските куртизанки през последните десет години. Мъже от най-висок ранг са се били на дуел за честта да бъдат нейни покровители. Тя се оттегля на върха на кариерата си и е решила да взриви общественото мнение със своите „Мемоари“.
— Първата част излезе преди една седмица и ние всички с нетърпение очаквахме втората — заяви весело една от останалите дами. — Възложихме на Ан задачата да ни я достави.
— Това внася известно разнообразие в темите, които дискутираме в сряда следобед, нали — забеляза иронично Хариет. — Понякога е доста уморително да се бориш със странните поеми на Блейк, а трябва и да призная, че не лесно да се разграничат поетическите видения на Колридж от онези, предизвикани от опиума.
— Да се върнем на въпроса — подкани я Фани. — Кого е назовала този път великата Федърстоун?
Погледът на Ан вече пробягваше по разтворените страници.
— Виждам имената на лордовете Морган и Крандън и, о Боже, един от херцозите на кралството!
— Един от херцозите? Тази госпожица Федърстоун изглежда има доста изискан вкус — забеляза заинтригувана Софи.
— Така е — съгласи се Джейн Морланд, тъмнокоса млада жена със сериозно изражение, която седеше до нея. — Само като си помисля, че като една от модните развратници тя е имала достъп до хора, които аз не мога и да мечтая да видя. Срещала се е с мъже от най-висшите кръгове на обществото.
— И не само се е срещала, ако питаш мен — промърмори Хариет, намествайки монокъла си.
— Но коя е тя? Откъде идва? — настояваше Софи.
— Чувала съм, че не е нищо друго, освен незаконна дъщери на някаква уличница — забеляза презрително една по-възрастна жена.