Выбрать главу

— Никоя обикновена уличница не е в състояние да прикове вниманието на цял Лондон — заяви категорично Джейн. — Обожателите й съставляват по-голямата част от перовете па кралството. Във всички случаи тя поне с нещо е по-различна от другите.

Софи бавно кимна.

— Представете си само през какво е трябвало да мине в живота си, за да достигне до сегашното си положение.

— Сегашното й положение е най-вече по гръб — рече Фани.

— Но тя е трябвало да развие у себе си много интелигентност и стил, за да привлече толкова влиятелни любовници — продължаваше да се удивява Софи.

— Убедена съм в това — съгласи се Джейн Морланд. — Интересно е да се види как някои хора, притежаващи единствено известен нюх и находчивост, успяват да убедят останалите в собственото си социално превъзходство. Като Бръмъл или приятелят на Байрон Скроун Дейвис, например.

— Госпожица Федърстоун сигурно е много красива, щом е успяла дотолкова да успее в избраната от нея… професия — каза замислено Ан.

— Не, всъщност тя не е чак такава красавица — заяви Фани.

Останалите жени я погледнаха изненадано. Фани се усмихна.

— Така е. Много пъти съм я виждала. От разстояние разбира се. Оня ден с Хариет я забелязахме да пазарува на „Бонд стрийт“, нали, Хари?

— О, боже, да. Всъщност едва я зърнахме…

— Возеше се в някакъв невероятен кабриолет — продължи да обяснява Фани на внимателните си слушатели. — Носеше тъмносиня рокля и всичките й пръсти бяха обсипани с диаманти. Зашеметяваща гледка. Руса е и с приятна външност, от която със сигурност успява да се възползува по най-добрия начин, но ви уверявам, че в града има далеч по-красиви жени.

— Защо тогава джентълмените толкова губят ума си по нея? — запита Софи.

— Джентълмените са доста ограничени същества — обясни спокойно Хариет, вдигайки чашата с чай към устните си — И е съвсем лесно да бъдат подведени от нещо, което считат за ново, както и от очакването за необикновено романтично приключение. Вярвам, че великата Федърстоун успява да ги накара да очакват от нея и двете.

— Много бих искала да узная методите, с които поставя мъжете на колене — въздъхна една матрона на средна възраст.

Фани поклати глава.

— Никога не забравяйте, че при всичката си слава и блясък тя е прикована в своя свят, така както и ние в нашия. Колкото и да е търсена от мъжете в града, тя няма как трайно да задържи вниманието им и никога не бива да го забравя. Още повече, че не може да се надява да се омъжи за никого от своите високопоставени обожатели и по-този начин да се придвижи в един по-сигурен свят.

— Така е — съгласи се Хариет, свивайки устни. — Колкото и да е увлечен, колкото и скъпи огърлици да й подарява, никой благородник не би й предложил брак, ако не е загубил ума си. Но дори и да се е забравил чак дотам, семейството му сигурно ще се постарае да му попречи.

— Права си, Фани — каза замислено Софи. — Госпожица Федърстоун е хваната в капана на своя свят. А ние сме вързани в нашия. И все пак, за да се издигне от тинята до нивото, на което е днес, тя сигурно е доста проницателна жена. Мисля, че би допринесла с нещо интересно за тези наши сбирки следобед, нали, Фани?

Тръпка на шок премина през компанията. Но Фани се изкиска.

— Много интересно, без съмнение.

— Знаеш ли какво — продължи импулсивно Софи. — Мисля, че бих искала да се запозная с нея.

Всички очи се насочиха смаяно към нея.

— Да се запознаеш с нея? — възкликна Джейн едновременно скандализирана и очарована. — Смяташ да се представиш на жена от този род?

Ан Силвърторн се усмихна неохотно.

— Не мислиш ли, че ще е доста забавно?

— Я млъквайте, вие трите — сряза ги една по-възрастна дима. — Да се представяте на някаква професионална куртизанка! Нима сте загубили всяко чувство за приличие? С всички тези щури идеи!

Фани погледна Софи развеселена.

— Ако Джулиан дори само заподозре, че такива мисли ти минават през главата, ще те изпрати на село в разстояние на двадесет и четири часа.

— Мислиш ли, че Джулиан я е срещал някога? — запита Софи.

Фани се задави с чая си и бързо сложи чашката върху чинийката.

— Извинете ме — закашля се тя, докато Хариет безцеремонно я тупаше по гърба. — Моля да ме извините.

— Добре ли си, скъпа? — запита загрижено Хариет, когато Фани най-сетне се успокои.

— Да, да, чудесно, благодаря, Хари. — Жизнерадостната усмивка на Фани обиколи кръга от разтревожени лица. — Вече съм напълно добре. Моля всички ви за извинение. И тъй, докъде бяхме стигнали? А, да, ти щеше да ни четеш, Ан. Започвай.

Ан нетърпеливо се гмурна в изненадващо живо написаната проза и прикова вниманието на жените в стаята. „Мемоарите“ на Шарлот Федърстоун бяха с добър стил, забавни и приятно скандализиращи.