— Лорд Ашфорд е дал на Федърстоун огърлица за пет хиляди лири? — възкликна в един момент ужасена една от присъстващите. — Почакайте само жена му да научи. Със сигурност зная, че лейди Ашфорд е била принудена да живее в най-строги ограничения години наред. Ашфорд непрекъснато й е повтарял, че не може да си позволи нови тоалети и бижута.
— Казвал й е истината. Вероятно не е могъл да си ги позволи за жена си, след като ги е купувал за Шарлот Федърстоун — забеляза Фани.
— Има и още нещо за Ашфорд — засмя се злорадо Ан. — Чуйте го:
След като лорд Ашфорд си тръгна тази вечер, казах на камериерката си, че лейди Ашфорд би трябвало да ми е много задължена. В края на краищата, ако не бях аз, Ашфорд би прекарал много повече вечери вкъщи, отегчавайки бедната си жена с отчайващо лишения си от въображение начин на правене на любов. Помислете само от какво тежко бреме съм спасила тази дама.
— Бих казала, че добре са й заплатили за усилията — заяви Хариет, наливайки чай от сребърния джорджиански чайник.
— Лейди Ашфорд ще побеснее, когато чуе това — отбеляза някой.
— И с пълно основание — рече яростно Софи. — Нейният лорд се е държал крайно непочтено. Дори и да ни изглежда забавно, не може да не си дадем сметка, че публично е унизил жена си. Представете си само как би реагирал той в подобна ситуация, ако лейди Ашфорд бе предизвикала подобни клюки.
— Съвсем логично — каза Джейн. — Обзалагам се, че повечето мъже биха извикали на дуел всеки, който посмее да напише нещо подобно за жените им.
„Джулиан със сигурност би пролял кръв при такъв скандал“ — помисли си Софи не без известно удовлетворение, но и с известен трепет. При подобни обстоятелства гневът му действително би бил страховит и свирепата му гордост би жадувала отмъщение.
— Лейди Ашфорд едва ли има възможност да извика на дуел Шарлот Федърстоун — рече сухо една от жените. — Така, както стоят нещата, бедната жена просто ще е принудена да се оттегли в провинцията за известно време, докато приказките поутихнат.
Една друга жена в противоположния край на стаята се усмихна многозначително.
— Значи, лорд Ашфорд е скучен до смърт в леглото. Колко интересно.
— Според Федърстоун повечето мъже са доста скучни в леглото — рече Фани. — Досега тя не е казала и една добра дума за някой от своите обожатели.
— Може би по-интересните любовници са платили цената, която според слуховете струва услугата да бъдеш пропуснат в „Мемоарите“ — предположи една млада матрона.
— А може би мъжете като цяло не са особено интересни любовници — забеляза спокойно Хариет. — Иска ли още някой чай?
Улицата пред голямата градска къща на Илвъртън бе препълнена от елегантни карети. Джулиан слезе от своята в полунощ и си проправи път към стълбите през тълпата чакащи кочияши, коняри и слуги.
Буквално му бяха наредили да се появи тази вечер. Фани му даде ясно да разбере, че това е първият голям бал на Софи и че присъствието му ще бъде оценено много високо. Макар и през по-голямата част от времето да имаше пълната свобода да се движи по свои пътища, все пак имаше случаи, когато се налагаше да бъде до жена си. И този бе един от тях.
Джулиан, който през цялата седмица ставаше безбожно рано и си лягаше прекалено късно, само и само да избегне срещите с нея, се почувства като хванат в капан, когато Фани му намекна съвсем недвусмислено, че очаква той да се появи по някое време тази вечер. Примирил се бе с мисълта, че ще се наложи поне веднъж да танцува с жена си.
А това бе равносилно на мъчение. Няколкото минути, през които щеше да я държи в обятията си в балната зала, щяха да бъдат за него далеч по-трудни, отколкото Софи би могла да предположи.
Ако времето, прекарано далеч от нея, не беше лесно, то седмицата, през която двамата живееха под един покрив, бе истински ад. През нощта, когато се бе върнал вкъщи, за да открие, че тя е дошла да се извини и да остане в града, отначало бе обхванат от огромно облекчение, а после от чувство за предпазливост.
Успя да убеди себе си, че най-сетне тя смирено е преклонила глава. Очевидно бе пренебрегнала своите невъзможни изисквания и бе готова да стане негова истинска жена. Когато за първи път се срещнаха в спалнята й, тя буквално му се предложи.
Тогава на Джулиан му се наложи да мобилизира и последния остатък от волята си, за да напусне стаята й. Софи изглеждаше толкова сладка, покорна и съблазнителна, че той изпита болезнено желание да протегне ръка и да вземе онова, което по право му принадлежеше. Но пристигането й го бе разтърсило и той не се доверяваше напълно на собствените си реакции. Знаеше, че му трябва време да размисли.