На следващата сутрин беше разбрал, че след като вече е тук, няма как да я отпрати. Нито пък се налагаше да го прави. В края на краищата тя бе потъпкала гордостта си, идвайки в града и оставяйки се на неговата милост. Тя бе тази, която го моли да й позволи да остане. И не се ли бе извинила най-искрено за смущаващите случки в „Елсингтън парк“.
Джулиан реши, че гордостта му е удовлетворена и че урокът е бил достатъчен. Реши да прояви великодушие и да и позволи да остане. Не му бе толкова трудно да вземе това решение, макар че лежа буден до сутринта.
През онази безсънна нощ той също бе решил, че веднага ще предяви своите съпружески права. Достатъчно дълго му бяха отказвани. Но на сутринта разбра, че съвсем не е толкова просто. Нещо липсваше в уравнението.
Тъй като не бе склонен към интроспекция и самоанализи, му бе необходима почти цялата следваща сутрин до разговора в библиотеката, за да проумее, макар и смътно, какво му пречи веднага да скочи в леглото на Софи.
Най-сетне призна на самия себе си, че не искаше тя да му се отдаде единствено от съзнание за съпружески дълг.
Всъщност, самата мисъл, че ще го направи само заради това, му бе адски противна. Искаше тя да го желае. Искаше да погледне в тези ясни, чисти очи и да види там искрен и неподправен женски копнеж. А най-вече го отблъскваше мисълта, че колкото и покорна да изглеждаше тя сега, дълбоко в себе си сигурно бе убедена, че е потъпкал първоначалното им споразумение.
Осъзнаването на този факт го хвърли в безпомощно недоумение. Както приятелите му се почувствуваха задължени да отбележат, той стана нервен и извънредно сприхав.
Даргейт и Търгуд не бяха дотолкова глупави, че да го питат дали има неприятности вкъщи, но Джулиан си даваше сметка, че подозират точно това. Няколко пъти намекнаха, че нямат търпение да се запознаят със Софи. Тази вечер за първи път щяха да имат тази възможност, заедно с останалата част от обществото.
Настроението на Джулиан се повиши малко при мисълта, че Софи сигурно ще се радва да го види до себе си по това време на вечерта. Той знаеше за страховете й, че и този път появата й в обществото ще бъде един пореден провал, не много по-различен от онзи преди пет години. Присъствието на съпруга й без съмнение щеше да й даде известна увереност. Очакваното чувство на благодарност би го поставило в малко по-благоприятна светлина.
Джулиан не бе за първи път в дома Илвъртън и знаеше добре пътя към балната зала. Вместо да чака майордомът да съобщи за пристигането му, той се изкачи направо по стълбите, водещи към един балкон, от който се виждаше целият препълнен салон.
Облегна се на резбования парапет и хвърли поглед към тълпата долу. Балната зала бе облята от светлина. Оркестърът бе настанен в един от ъглите, а в центъра вече се виждаха няколко танцуващи двойки. Лакеи в ярки ливреи разнасяха тежки подноси сред множеството елегантно облечени жени и мъже. Смеховете и разговорите долитаха до балкона слети в някакъв общ, постоянен шум.
Джулиан огледа помещението, търсейки Софи. Фани бе посъветвала повереницата си да облече една бледорозова рокля. Софи сигурно бе някъде из малките женски групички, които стояха до стената, близо до прозорците.
— Не, Джулиан, тя не е там. В другия край е. Едва ли можеш да я видиш, защото не е толкова висока. И в момента е плътно заобиколена от тълпа обожатели.
Джулиан извърна глава и видя леля си да идва по коридора. Лейди Фани се усмихваше с обичайната си фамилиарност И изглеждаше направо опустошително в роклята от сребристозелен сатен.
— Добър вечер, лельо. — Той взе ръката й и я поднесе към устните си. — Както винаги си в отлична форма. Къде е Хари?
— Разхлажда се с малко лимонада на терасата. Горещината й влияе много зле, горката. Но настоява да носи тези тежки тюрбани. Мислех да ида при нея, когато те забелязах да се промъкваш тук. Дошъл си да видиш как все пак се справя твоята малка женичка, а?
— Винаги мога да различа едно височайшо разпореждане, мадам. Тук съм, защото вие настоявахте. И тъй, защо никъде не виждам Софи?
— Опитай се да я откриеш. — Фани се приближи до парапета и посочи към тълпата долу. — Заобиколиха я още щом пристигнахме. А това беше преди един час.
Джулиан хвърли поглед към срещуположния край на залата, опитвайки се да открие бледорозовата рокля сред пъстрата дъга от великолепни вечерни тоалети. В този момент някакъв мъж напусна групичката, където стоеше, и Джулиан зърна Софи, застанала в центъра.