— Какво прави тя там, по дяволите?
— Не е ли ясно? На път е да постигне своя първи светски успех, Джулиан — усмихна се доволно Фани. — Тя е изключително очарователна и с лекота води разговор. Досега успя да предпише някакъв лек за нервния стомах на лейди Биксби, лапи за кръста на лорд Тантън и сироп за гърлото на лейди Илвъртън.
— Мъжете около нея нямат вид да се нуждаят от медицински съвети — промърмори Джулиан.
— Така е. Когато я оставих преди малко, тя тъкмо се впускаше в описание на методите за отглеждане на овце в Норфолк.
— По дяволите, та тя научи всичко за тези методи от мен. През медения ни месец.
— Е, в такъв случай трябва да си доволен, че използва добре знанията си в обществото.
Джулиан присви очи, докато разглеждаше мъжете, струпани около жена му. Един висок блондин в класически черен костюм привлече вниманието му.
— Както виждам, Уейкот е побързал да се представи.
— О, Боже! И той ли е там? — Фани вече не се усмихваше, когато се наведе напред, за да проследи погледа му. Палавото изражение изчезна от лицето й. — Съжалявам, Джулиан. Не знаех, че е тук тази вечер. Но рано или късно щеше да се случи тя да се срещне с него, както и с някои други обожатели на Елизабет.
— Оставих Софи на грижите ти, Фани, защото смятах, че имаш достатъчно опит, за да я предпазиш от неприятности.
— Твоя работа е да предпазваш жена си от неприятности, а не моя — отвърна рязко леля му. — Аз съм нейна приятелка, която й дава съвети, но нищо повече.
Джулиан знаеше, че тя го упреква заради липсата на внимание към Софи през изминалата седмица, но в момента нямаше желание да се оправдава. Бе твърде погълнат от гледката на красивия рус бог, който тъкмо подаваше на Софи чаша лимонада. Това изражение върху лицето на Уейкот му бе познато от времето, когато започна да се навърта около Елизабет.
Ръката на Джулиан се вкопчи в парапета. С огромно усилие на волята си наложи да се отпусне. Миналият път той бе безумно влюбен глупак, който забеляза опасността прекалено късно. Но сега щеше да действа бързо, безпощадно и навреме да смаже главата на змията.
— Извинявай, Фани. Мисля, че си права. Моя задача е да защитавам Софи и смятам веднага да се заема с нея.
Фани се извърна и го погледна загрижено.
— Джулиан, моля те да бъдеш внимателен. Не забравяй, че Софи не е Елизабет. — Но той вече слизаше по малката извита стълба към балната зала.
Долу изведнъж се сблъска със стена от хора, някои от които спираха, за да го поздравят и да му честитят неотдавнашната женитба. Джулиан успяваше да кима учтиво, да приема добронамерените комплименти за своята графиня и да не обръща внимание на прикритото любопитство, което ги съпровождаше.
Ръстът му бе добре дошъл. По-висок от повечето мъже в залата, той успяваше да държи под око групата мъже около Софи. След няколко минути все пак успя да си пробие път до нея.
Забеляза разместеното цвете във фризурата й в същия момент, когато Уейкот протегна ръка да го оправи.
— Ще ми позволите ли да откъсна тази роза, мадам? — произнесе Уейкот с изящна галантност, понечвайки да дръпне изкуственото цвете от косите й.
Джулиан си проправи път между двама мъже, които завистливо гледаха русокосия.
— Привилегията е моя, Уейкот. — Дръпна орнамента в същия миг, когато Софи го погледна изненадано. Уейкот отмести ръката си, сините му очи се присвиха в мълчалив гняв.
— Джулиан! — Софи му се усмихна с искрена радост. — Боях се, че няма да дойдеш тази вечер. Балът е прекрасен, нали?
— Прекрасен е. — Джулиан я изгледа настойчиво, обхванат от силно собственическо чувство, Фани действително я бе нагласила добре, призна той. Роклята на Софи бе с богати нюанси и чудесна кройка, която подчертаваше стройната й фигура. Косата й бе навита на изящни къдрици и вдигната високо, за да разкрие нежната й шия.
Забеляза, че бижутата бяха сведени до минимум и му се стори, че смарагдите на Рейвънуд много биха отивали на Софи. За съжаление той вече не ги притежаваше и не можеше да й ги даде.
— Забавлявам се чудесно тази вечер — продължи весело Софи. — Всички са толкова внимателни и толкова радушни. Познаваш ли новите ми приятели? — тя кимна леко към групата стоящи наоколо мъже.
Джулиан хвърли хладен поглед на малкото събрание и се усмихна кратко на всеки познат. Позволи на очите си дори за малко да се спрат на ироничното преценяващо лице на Уейкот. После подчертано безразлично се извърна от останалите мъже.
— Разбира се, Софи, познавам почти всички тук. И мисля, че досега компанията им ти е била повече от достатъчна.
Недвусмисленото предупреждение не убягна на мъжете наоколо, макар че Уейкот изглеждаше повече развеселен, отколкото впечатлен. Другите обаче побързаха да поднесат почитанията си и в продължение на няколко минути Джулиан бе принуден да слуша разточителни похвали за чара, билкарските умения и общителността на съпругата си.