— За жена тя има забележителни познания но селскостопанските методи — забеляза един господин на средна възраст.
— Току що обсъждахме овцете — обясни един червендалест млад мъж. — Лейди Рейвънуд има някои интересни идеи за отглеждането им.
— Чудесни, без съмнение — Джулиан се поклони на жена си. — Започвам да разбирам, че съм се оженил за експерт по въпроса.
— Нали знаете, че чета много, милорд — промърмори Софи. — А напоследък си позволих да разгледам библиотеката ви. Имате чудесна колекция от книги за селското стопанство.
— Ще се постарая да ги заменя с нещо по-възвишено. Религиозни трактати, може би. — Джулиан й протегна ръка. — Междувременно се чудя, мадам, дали бихте могла да се откъснете от този толкова увлекателен разговор, за да ощастливите съпруга си с един танц?
В очите на Софи проблеснаха весели искрици.
— Разбира се, Джулиан. Ще ме извините ли, джентълмени? — Тя го хвана под ръка.
— Разбира се — промърмори Уейкот. — Ние всички разбираме, че дългът ви зове. Върнете се отново при нас, когато ви се доще да си поиграете, Софи.
Джулиан с усилие потисна желанието да стовари юмрука си в средата на прекалено красивото лице на Уейкот. Но знаеше, че Софи никога няма да му прости такава сцена, нито пък лейди Илвъртън. Кипейки вътрешно, той направи единственото, което му оставаше. Престори се, че не е чул подигравката, и поведе Софи към площадката за танци.
— Ти като че ли наистина се забавляваш добре — рече той, когато тя леко се плъзна в ръцете му.
— Чудесно. О, Джулиан, всичко е толкова различно от миналия път. Хората ми изглеждат много мили. Тази вечер танцувах толкова, колкото през целия ми някогашен сезон. — Бузите на Софи пламтяха, а прекрасните й очи светеха с видимо удоволствие.
— Радвам се, че първата ти важна изява като графиня Рейвънуд е толкова успешна. — Той преднамерено натърти новата й титла. Не искаше тя да забравя положението си, както и задълженията, които произтичаха от него.
Усмивката на Софи леко се помрачи.
— Мисля, че всичко е добре този път, защото съм омъжена. В известен смисъл мъжете се чувстват спокойни да общуват с мен, както виждаш.
Джулиан се намръщи, изненадан от забележката й.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Не е ли очевидно? Този път не съм на лов за съпруг. Хванала съм го вече, така да се каже. И мъжете се чувстват свободни да флиртуват и да ме ухажват, защото знаят много добре, че от тях не се очаква да правят предложение. Сега всичко е една безобидна игра, докато преди пет години щяха да се считат задължени да обявят намеренията си.
Джулиан преглътна едно проклятие.
— Разсъждаваш напълно погрешно — просъска той през зъби. — Не ставай наивна, Софи. Достатъчно възрастна си, за да разбереш, че положението ти на омъжена жена те излага на възможно най-нечисти попълзновения. Именно защото те се чувстват спокойни да те прелъстят.
Очите й станаха тревожни, макар и усмивката все още да не слизаше от лицето й.
— Хайде, Джулиан. Преувеличаваш нещата. Доколкото мога да преценя, няма опасност да бъда прелъстена от никои от присъстващите мъже.
Необходими му бяха няколко секунди, за да разбере, че тя го приравнява с останалите мъже в залата.
— Простете, мадам — рече той много меко. — Не си давах сметка, че нямате търпение да ви прелъстят. Имах точно обратното впечатление. Не съм ви разбрал, вероятно.
— Вие често ме разбирате погрешно, милорд. — Тя прикова поглед във вратовръзката му. — Но в случая само исках да ви подразня.
— Така ли?
— Да, разбира се. Само исках малко да ви повдигна настроението. Изглеждахте ужасно разтревожен от несъществуващата опасност за моята добродетел. Уверявам ви, че никой от господата в тази компания не си е позволил какъвто и да било непристоен намек или подмятане.
Джулиан изпъшка.
— Проблемът е там, Софи, че ти едва ли би различила едно непристойно предложение, преди нещата да са стигнали твърде далеч. Може и да си на двадесет и три години, но все още нямаш достатъчно светски опит. Обществото не е нищо друго, освен един блестящ ловен парк и на една привлекателна, наивна и на всичко отгоре омъжена млада жена се гледа като на чудесна плячка.
Тя се вцепени в ръцете му.
— Не прекалявай с тази обидна снизходителност, Джулиан. Не съм чак толкова наивна. Уверявам те, че нямам намерение да се оставя да бъда прелъстена от някой от твоите приятели.